Припомняме оригиналния текст на химна на Кирил и Методий с надеждата, че носим светлината на просветата в сърцата си
Като деца не сме пяли истинският химн на Кирил и Методий. Въпреки това за всеки ученик, учител, или човек, свързан с образованието и културата, тази песен има по-особено и тържествено звучене, а 24 май носи светлината на просветата и посланието на Възраждането. Много можем да кажем за тъмннината, в която и образованието, и ценностите, и културата ни са натикани в ъгъла, но решихме да припомним само някои факти за празника и оригиналния текст на химна.
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост се отбелязва като църковен празник още през 11 век. Като ден на просветата се чества за първи път в град Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.
Светите братя Кирил и Методий са родени в град Солун. През 855 г. те създават глаголицата- славянската азбука. От 862 г. те се заели да популяризират християнството на славянски език. След това просветителското им дело е продължено от техните последователи, сред които са Климент, Сава, Наум и Ангеларий.
"Глаголицата е единствената азбука, в която буквите си имат имена - аз, буки, веди, глаголи, добро, есть, животе, земля, како, люди, мислете, наш, он, покой, ръци, слово... Според някои автори кодът в азбуката образува изречението "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек...". Всеки път, когато използваме думите за разруха, а не за съзидание, се отдалечаваме от смисъла на тяхното съществуване", припомни във Фейсбук Деница Сачева.
Песента „Върви, народе възродени“ е по стихове на Стоян Михайловски и по музика на Панайот Пипков. Стиховете са написани през 1882 година в Русе, но са публикувани в списание „Мисъл“ десет години по-късно. Музиката е създадена през 1901 година. За кратко време песента става официален химн на празника на българската просвета, но текстът е променен значително от цензурата след 1944 година. Припомняме оригиналния текст на химна с посланието да носим светлината на просветата в сърцата си.
ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
Сподвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
