Подкрепям забраната за скриване на лицето, но не виждам нищо лошо в забрадките, казва Лидия Стайкова

Лидия Стайкова е от най-активните доброволци от фейсбук групата „Приятели на бежанците“. Помогнала е на много хора, потърсили убежище в България и се бори за защита на правата им.

В Благоевград родители съдят училище, което е изключило 16-годишно момиче заради носенето на забрадка.  Смятате ли, че правото на момичето - мюсюлманка е нарушено с това решение и има ли други такива примери?

Да, нарушено е правото й на достъп до образование. Същото се случи и с дъщерята на моя приятелка миналата година. Спряха достъпа й до учебни занятия и се оказа, че в цялата област няма училище, което тя би могла да посещава и тя учеше сама и се явяваше на изпити като частна ученичка. След това кандидаства и я приеха в езикова гимназия, но нямаше как да учи там със забрадка. Междувременно вземаше уроци по турски и замина да учи в Турция. Някои казват с укор, че религията била по-важна за нея отколкото образованието. Очевидно е, че за нея образованието е важно и ценно, иначе можеше просто да се откаже от него. Не смятам, обаче, че в демократична страна в 21 век човек трябва да бъде притискан да избира между образование и религия. Освен това, държа да уточня, че забрадката не е религиозен символ - такова е становището и на Мюфтийството. Забрадката (макар и да не е записано в Корана изискване) за мюсюлманките, които я носят (защото има и много вярващи, които избират да не носят) е част от изискването мюсюлманите да носят скромно облекло. Не приемам и твърденията, че забрадката е политическа декларация и въобще каквато и да е декларация. Ако е така, защо тогава не са проблем огромните кръстове, които се издигат в България „за да се знае, че това е християнска земя”? Накратко: правни основания за забрана на забрадките не съществуват, поне все още. Въпреки това, моята приятелка реши да не се занимава със съдилища и се фокусира върху това да помогне на детето си да преодолее шока от реакцията на училището и да се погрижи за образованието си.

Има ли разлика между носенето на забрадки и бурки и каква е?

Бурката е покривало, което не позволява да се виждат дори и очите. Носи се в Афганистан. У нас се носят предимно забрадки (хиджаб). Онова, което носят в ромската махала в Пазарджик се нарича никяб (виждат се само очите).

Трябва ли тези покривала, които носят ромките в Пазарджик, да се забранят? Мислите ли, че у нас има опасност от радикален ислям и ако да, какви трябва да са действията на институциите?

Ще започна с това, че Ислямът не изисква от жените да покриват лицата си. Вероятно българските закони пък не забраняват това, щом министри и прокурори заговориха, че подкепят въвеждане на забрана за бурки в България. Мисля, че е разумно в България да бъде правно регламентирана забрана за скриване на лицето и тя трябва да се отнася за всички хора, не само за жените мюсюлманки. Нали в крайна сметка това се прави от съображения за сигурност, така че нека да се отнася и до хора, които правят банкови обири, например.

Що се отнася до опасността от радикален Ислям, мисля, че той може да се появи в която и да е страна, включително и България. Не приемам твърденията на някои мюсюлмани, че екстремистите, които се определят като мюсюлмани, не били мюсюлмани, понеже Ислямът е мирна религия. Все едно да кажем, че Инквизицията няма нищо общо с Християнството. Щом се самоопределят като мюсюлмани, значи са мюсюлмани; друг е въпросът дали са добри или лоши мюсюлмани. Ето защо би трябвало самите мюсюлмани да са най-загрижени за явлението радикален Ислям. И някои мюсюлмани вместо да живеят в отрицание, че това няма нищо общо с тях, са загрижени и търсят начини да противодействат.

Мисля, че у нас водеща роля би трябвало да играе Мюфтийството. Не знам какво точно трябва да направи, но, примерно, може някой да обясни на жените с никяби в Пазарджик, че като си покриват лицата не изпълняват божия повеля.

Дали да се забранят забрадките, при които лицата са открити? Аз съм против. Не мисля, че те поставят в опасност когото и да било. Мисля, че такава безсмислена забрана би огорчила много мюсюлмани у нас, а огорчените хора, спрямо които е извършена несправедливост понякога започват да търсят възмездие. Такава е човешката природа и мюсюлманите не правят изключение. В този смисъл забрана на забрадките може да допринесе за радикализиране на мюсюлмани и да застраши националната сигурност.

Ако в страната живеят чужденки мюсюлманки, трябва ли да очакваме от тях да свалят забрадките си?

Питате ме дали ако в страната ни живеят чужденки мюсюлманки, трябва да очакваме да свалят забрадките си. Нека първо да помислим за сънародничките си мюсюлманки. Какво всъщност очакваме от тях? Много немюсюлмани обичат да казват „Като не им харесва, да се махат.” Къде по-точно да отидат хора, които са родени и израснали в България и са български граждани? Време е да приемем факта, че у нас живеят мюсюлмани. Що се отнася до чужденките, би трябвало трябвало да приемат правилата на страната, в която се намират. И отново повтарям: подкрепям забрана за скриване на лицето, против забрана на забрадките съм.