Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Разказването на истории

Неделя, 03 Април 2016 / Кариера
698
  • Снимка: gratisography.com

 

Това е мощен и незаменим метод за мотивиране на хората в една компания

 

Изнасянето на мотивационни речи, разказването на истории – защо е нужно това?

Отново ли се приравняваме към модели, които се случват някъде, извън спецификата на нашата география? Какъв смисъл можем да вложим, за да придадем стойност на една такава активност?

Случи ни се наскоро.

С наш дългогодишен партньор – имаше заявка, свързана с постигане на по-висока ангажираност в служителите. Преди да запретнем ръкави, първото, което поискахме бе да ни опишат служителите си...

“...Млади хора, с доста рутинни задачи, изразходващи своята енергия предимно в екселски таблици, подредба на документи и други еднообразни дейности.”

Може би доста креативни, но затворили тази творческа амбиция в 4-ти шкаф в ляво?

Защо? Защото така се е стекъл живота, защото това е била най-подходящата работа за тяхното образование, защото е престижно да работиш на такова място – но в крайна сметка – защото това е бил избора, който са направили....

Сценарий 2: Друг наш партньор – с дейност, която по дефиниция е креативна и интересна, но...води до много голямо изчерпване, до невъзможност да преговаряш с музата отново и отново, за да приключиш проекта си в срок...

Или пък още един сценарий – с тотално “прегаряне” на хора, които са на ключови и топ позиции...Тези топ ниво ръководители достатъчно ясно осъзнават опасността от мултиплициране на поведението им надолу, но хронифицирания стрес ги прави заключени и фокусирани върху постигането на резултати...

Как да постъпим с всички тях?

Разбира се – търсим причините.

Разбира се, използваме най-точните консултантски метрики и инструменти, но при всички тях достигаме до нещо, което не ни изненадва – че става въпрос и за... емоции...

Емоции, които, ако неглежираме, ще действат на “втори план” и ще влияят на поведението, представянето, резултатите...

 

Препратки към физиологията...

 

За да направят модел на човешкия мозък с компютър, изследователите от сферата на изкуствения интелект се опитват да разберат как всъщност запомняме и си припомняме големи количества информация, които идват от синапсите в мозъците ни всеки ден, както и защо и как „изхвърляме“ друга част от информацията.

Това, което техните открития разкриват, е, че ние НЕ складираме информацията в тематични „папки“ по начина, по който една компютърна програма би го направила (или един старомоден картотекиращ шкаф). Вместо това информацията се „картотекира“ в своя контекст и се припомня също в контекст под формата на истории, които стават интегрирани с други в иносказания.

 

picjumbo.com

 

Това, което са открили също е, че когато получаваме информация под формата на изброяване (булети), подобно на PowerPoint презентация или стратегически план, ние сортираме тази информация и изхвърляме по-голямата част от нея. Тук се включват „ефектът на скорошността“ и „ефектът на първенството“, според които сме по-склонни да запомним първите и последните айтеми в списъка и може би някой айтем, който ни е оказал силно емоционално въздействие. Останалите захвърляме като „отпадък“, като вероятността е никога да не си ги припомним.

И отново темата е за емоционалното въздействие.

Тук нямаме новина - това е нещо, което се е предавало в културите с хилядолетия—историите са мощен и незаменим метод за въздействие върху човешките възприятия. Този метод е много използван и от високоефективните организации.

 

Кой може да разказва истории?

 

Със сигурност – лидерите в организацията могат да работят върху това да предават послания чрез истории.

Но не само те.

И в трите описани сценария може да се въздейства и с точния мотивационен говорител.

Кой е той?

Той е успешен...Но е и искрен.

Той има сетивността за другите, но – и за себе си.

Той може да оголи части от това, което е преживял, но с маниера на спонтанен разказвач...

Той трябва да предаде точните послания така, че да въздейства емоционално.

Да остави хората със задаени въпроси и с ненамерени отговори, в търсещо състояние и желание за промяна!

Получава ли се винаги? – не, разбира се.

До голяма степен е въпрос на правилно разбиране на ситуацията, точен избор на мотивационен говорител, който може да докосне, да провокира, да се “скачи” с аудиторията.

Или поне с онази част от нея, която в този момент е готова да чуе посланията...





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

мотивация, служители

StreetBoard

Виновен съм

Събота, 06 Август 2016 / Истории от града
Виновен съм. Докато растях, пак бях виновен   Никога у нас не стигаха парите, не можех да си позволя да съм на нивото на разрастващата се средна класа съученици, чиито родители станаха рязко предприемачи. В училище се чувствах виновен, че не харесвам системата, учителите си, съучениците [...]

Бабината мъдрост

Събота, 21 Януари 2017 / Истории от града
  На Бабинден избрахме да си спомним не само за тези, които помагат да дойдем на бял свят, а и за предадената чрез обичта мъдрост, от която сме станали хора   Мъдреците са казали, че децата трябва да бъдат раждани от млади майки и възпитавани от бабите.  Защото по-старото пок [...]