Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

(Не) възможното

Сряда, 10 Юли 2019 / Към себе си
135
  • gratisography.com

Лесно е да развееш бялото знаме, когато не вярваш в себе си

 

Отдавна от речника си изтрих частицата „не”. Започнах да гледам на нея като на преграда пред моя личен хоризонт, която сама съм си поставяла. А когато няма прегради гледката към постиженията ни изглежда по-красива. Ограниченията и поставянето в клетка на нашата същност, стремежи, идеали и мечти е грешка, която рядко признаваме, а понякога просто не проумяваме. Лимитите сковават духа и тялото, правят ни пасивни, а истината е, че не са толкова трудни за преборване.

Прекрасен е моментът, когато човек започне да се съмнява в границите си. Тогава сякаш се ражда за нов живот и оставя в миналото старото си „Аз”. Това е като докосване от съдбата. Внезапно получаваш прозрение и си казваш „Как не съм могъл да схвана това по-рано?!” Това е велик момент, преобръщаш плоскостта, на която си стоял досега.

 

Думата „невъзможно“ звучи като присъда. Какво означава да кажеш, че това или онова е невъзможно? Че няма как някога да се реализира? Че това е горчивата глътка, която трябва да отпием, просто защото животът е такъв понякога? А може би вярваме в това, защото е по-лесно да мислим така. Защото превръщането на невъзможното във възможно изисква борба и промяна в нагласите ни. Понякога дори изисква изначална промяна на нас самите. А колко хора са съгласни да се променят и борят в името на мечта или идеал?

С времето се променях и избирах да оставам вярна на себе си. Знаех, че това ме отличава от мнозинството, а няма по-голям комплимент за теб самия, ако знаеш, че не си в тълпата, която може да те засмуче понякога безвъзвратно. Победих страховете си, липсата на самочувствие и себеуважение. Признах, че имам пропуски и си позволих да бъда себе си - заради самата мен, защото промяната идва винаги отвътре навън. Обратният процес не съществува. Проблемът, както и решението за него, е в нас.

 

Лесно е да се предадеш и развееш бялото знаме, когато не си вярваш, когато изричаш хиляди причини защо нещо няма да се получи. Истината е, че много хора са роби на обстоятелствата. Но какво са тези обстоятелства? Можем ли да ги пипнем, да говорим с тях? „Само можем да ги усетим” ще кажат някои от нас. Дали всъщност не се оставяме сами да бъдем сковавани от невидими прегради? Ето отново частицата „не”. Единственото видимо във връзка с обстоятелствата е оправдаването на безсилието ни със странични фактори. Най-често казваме, че държавата ни е виновна. А колко души смело излизат и заявяват, че сами са виновни и отговорни за всичко връхлетяло ги? Ако някой ще се чувства изненадан, че сам е отговорен за начина си на живот, то по-добре да получи тази изненада възможно най-скоро, защото тя ще му донесе освобождение от истински окови.

 

Не смятам, че съществуват невъзможни неща пред мен или изобщо в света. Когато чуя, че нещо не може да се получи, просто зная, че това не е моята честота. Зная, че когато сме силно убедени в нещо, го превръщаме в истина. Убежденията ни са тези, които следваме. Те могат да бъдат много силни и работещи в наша полза, а може и наивно да се заблуждаваме, че работят за нас. Негативните убеждения съсипват и убиват. Някои го правят разрушително и стремглаво, други плавно и деликатно, но резултатът е един – изправяме си сами пред купища невъзможности, които наглед не можем да преборим.

Трябва да се научим да виждаме възможности във всичко, за да сме щастливи с това, което имаме тук и сега. Да погледнем над хоризонтите, да заявим това, което чувстваме, да изпитваме радост от душите и телата си, а защо не и да се почувстваме съвършени за части от секундата. Не е грях да извисяваме душата си и да отдаваме почин на нас самите. Проява на самочувствие и обич към самите нас е. Вярвам, че по този начин човек може да се надскочи и преобрази условностите около себе си. А каква по-голяма условност от „невъзможното”?

 

Вижте още:

Излекувай живота си

Коя е най-опасната дума

Жената днес...





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

невъзможното, позитивно мислене, към себе си

Street of Hope

Дневният режим на първокласника

Четвъртък, 14 Декември 2017 / Родители
Създаването на ритъм и управлението на времето ще помогнат на детето да се справи с новите си задължения   Първи клас е голямо предизвикателство за децата. Налага им се да свикнат със съвсем нов режим, среда и задължения. Трябва да полагат усилия за усвояване на учебния материал, който [...]

Езикът на насърчаването

Сряда, 20 Юли 2016 / В клас
    “Всъщност веднъж щом Детето се е почувствало уверено в себе си, то повече няма да търси одобрението на авторитета след всяка своя стъпка” Д-р Мария Монтесори       Думите, които използваме в общуването си с децата, са много важни. В класната [...]