Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да твориш от сърце

Събота, 06 Юли 2019 / Към себе си
195

Аз съм творец, който подарява творчеството си

 

Творец, който пише, заради удоволствието от писането и с надеждата неговите читатели да припознаят своята лична история нейде из неговите редове. Най-голямата отплата, която мога да получа за своите творчески усилия, е радостта от прочетеното в моите текстове. Не казвам, че от текстовете си един писател не трябва да печели, но преди да започне да печели пари, трябва да е спечелил сърца. Истинският професионализъм не идва само от майсторството да пишеш добре, а да накараш читателите ти да се разпознаят в твоите литературни образи.

Започнах да пиша, провокирана от много литература, прочела зад гърба си още като дете. Разбира се, неувереността ми в началото преобладаваше, но любопитството от това, което бих могла да сътворя надделя. Казах си, че това, което пиша може да не се хареса на никого, но ще пиша, защото ми харесва и защото откривам смисъл, а може би и защото инатът проговори в мен. А бях едва на 11 години.

Когато след доста дълъг период от време (повече от десетилетие) събрах своите ученически, младежки и вече по-зрели стихове в едно, се роди първата ми стихосбирка „Пътят към страданието, любовта и надеждата”. Стиховете бяха предимно меланхолични, песимистични, но и истински. Не може да се пише само за любов, както се казва. Има и разочарования, и страдания, и мъки. Често те провокират много повече твореца в теб, отколкото радостта. Радостта ни кара да я изживеем, а болката ни вглъбява в себе си и в това, през което преминаваме.

След това се замислих какво е най-важното за мен като творец. Естествено писането и споделянето на всичко написано от мен. Слава Богу, във века на високите технологии и социалните мрежи можеш да достигнеш буквално до всеки навсякъде, но реалната среща с читателите е незаменима. Контактът с тях, съпреживяването на емоцията и близостта, ме правят щастлива и значима, мотивират ме да продължавам с това, което съм започнала. И като комплимент към аудиторията си или като частица от себе си, която искам да споделя с читателите си, реших това, което пиша да го подарявам. Винаги всеки е оставал безкрайно изненадан щом научи, че моите стихосбирки се подаряват, не се продават. Всеки гост си тръгва с книжка, която може да запази за себе си или да подари на някой друг. Не търся комерсиалното поне на този етап от творческия си път (вече имам четири стихосбирки зад гърба си), а това, което ще ме отличи от всички автори на небосклона. Искам да съм различна, искам да провокирам по позитивен начин, искам да бъда запомнена с филантропията си.

Да твориш означава да даваш със сърце. Вярвам, че това прави писателят велик човек. Много велики писатели са писали в скромност, без излишно афиширане и историята ги е запомнила като най-големите титани. Точно на такива хора съм се възхищавала и съм се стремяла да приличам. Те са получили своята награда – вечността. Не са я търсили, но тя идва при тези,които най-малко я заслужават. Привлекли са я скромно с пламенността на своето перо.

 

Неизречени думи

 

Когато не говоря, най-малко искам да мълча,
но струва ли си и дума да отроня?
По-добре пак да премълча
и да се обгърна със своята броня.

Да можеха думите ми да бъдат прочитани
в мрака на моето уединение!
Но не ме разпъвайте на кръст вие, незачитани,
мои думи на тегоба и обвинение.

Думи мои, по-добре ме изгаряйте злостно,
погубвайте ме с жлъч и отрова.
Не ще ви отроня нито тихо, нито мощно.
Бушувайте в мен с нестихваща умора.

Шепнете само на моето сърце злощастно.
Не напускайте неговите предели.
Живея с вас несигурно и контрастно,
но заедно в живота всичко сме преживели.

 

 

Участта на нашето време

 

Робувах на представи и чужди модели.

Търсех одобрението в хорските слова.

Очаквах и другите в мен да са видели

красотата ми, ала така и не стана това.

Светът е в плен, ала не на красивото.

Светът ни се доверява само на лъжи.

Победа на жестокото над невинното –

от това сърцето ми е смирено и тъжи.

 

На пиедестал не стои скромността ни.

Свободата ни е от окови обладавана.

 Участта на нашето време ще ни рани.

Душата човешка ще е все обругавана.

 

Близост

 

Разкъсвам сърцето си с мисли само по теб. 

И ден не минава без да търся усмивката ти. 

Откривам очите ти без да искам аз навред. 

Близостта ти е сладост за всички мои дни.

Усамотена в мрака чувствам твоя тих допир. 

Виждам те през очите на сърцето си нежно. 

Когато си до мене, изпитвам неземен мир.  

Да съм влюбена в теб за мен е неизбежно.

В огледалото виждам твоя образ, не своя. 

Докосна ли се усещам твоята ръка до мен. 

Усмихвам се аз плахо в тишината на покоя, 

защото зная, че ще споделим всеки нов ден.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Николина Барбутева, поезия, учител

Street of Hope

Стресът от домашните

Четвъртък, 17 Януари 2019 / Гласът на детето
Какво трябва да знаем, за да помогнем на децата?   Много често децата прекарват повече време да се безпокоят от домашните работи, отколкото им отнема да ги напишат. Стресът от домашните може да отнеме наистина много време и енергия. Част от този стрес обаче може да се използва като &bd [...]

6300 деца са изведени от домовете

Четвъртък, 23 Юни 2016 / Гласът на детето
В защитените жилища развитието на децата с увреждания бързо се подобрява     Приблизително по около 1000 деца всяка година са извеждани от специализираните институции и са настанявани в центрове от семеен тип с условия за деца с увреждания, популярни като защитени жилища, или в п [...]