Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Емоциите или фактите

Петък, 07 Октомври 2022 / Към себе си
143
  • unsplash.com

Ако използваме думите, когато наистина има смисъл и за добро, това ще ни помогне да изчистим излишните мисли

 

"Днес счупих една много ценна ваза... Беше ми подарък от... Пуу, много ми е криво от сутринта... Крив ден, и се спънах, пък после и една сърдита служителка в общината... Един ме напсува, че не съм си паркирал на мястото..."

Тази история има безброй разновидности и украси, но на ежедневна база всички може да открием себе си в един или друг нюанс. Да направим от мухата слон сме първи. В действителност, думите не са ни дадени, за да ги пилеем, а за да ги използваме за добро, както всички останали ресурси, дадени ни от Живота. Аз ,самата, също съм минала през периодите , в които нямах знание за думите и вкарвах страшна драма в тях, не с цел да се правя на жертва, защото винаги съм била борбена, но за да предам информацията, която съм разбирала по този начин: “Родителите ми починаха рано, беше ми много тежко и трудно, имах ужасно детство, тежко преживях развода си, а операцията ми, добре, че приятелите ми се грижеха за мен, след парализата на крака ми, о, горката аз...“

Ако обаче искаме само да предадем чисто фактите, те биха звучали така: “Родителите ми са починали. Имаше различни ситуации и задачи за справяне. Разведох се. Приятелите ми се грижеха за мен след сърдечна операция.“ Изреждането на факти, без влагане на драми, без излишни анализи, без вкарване на патос. За съжаление, ние правим това за абсолютно всичко в живота си на ежедневна база, а единственият човек на когото вредим е нас самите. Разбира се, че когато имаме ситуация, я анализираме, за да изберем нашите действия, но последващите неспирни споделяния и повтаряния на едно и също нещо ги прави напълно токсични. Ако възпитаме себе си така, че да използваме думите основно, когато наистина има смисъл и за добро, това ще ни помогне изключително много да пречистим излишните мисли, а в последствие нашите чувства и действия. Ако искаме да предадем историята с вазата, чисто фактологически, тя би звучала така: “Днес, счупих една ваза! Свърших си работата в общината!" (без излишно губене на енергия в коментар за грубия служител или това че сме се спънали, кому е нужна тази информация). Или : “Не си свърших работата днес в общината, трябват ми допълнителни документи, ще го направя в друг удобен ден!“ (без излишни оценки и оплаквания от лошия ден или обстоятелствата). Всичко това са безкрайно дребни детайли, само че те определят, много повече ,отколкото можем да предположим, съзнанието, живота и здравето ни.

Другата страна на този вид говорене пък е замаскирано зад “модерна, престорена духовност“: “Виж , днес счупих вазата, обаче изобщо не ми пука, защото не съм като хората. Много странно как те се вързват на такива глупости!..." . С тези разговори пък показваме превъзходство над останалия свят, но това, че ни бива в едно, не значи ,че ни бива в абсолютно всичко останало и не ни прави по-добри от другия човек, защото може да не ни пука за вазата, но да ни пука за нещо друго и да имаме подобна реакция. Това обаче не показва, че сме се развили, а че сме заместили една токсичност с друга, с която успяваме да заблудим ума, че сме се отървали от лош навик. Един от най-важните критерии дали може наистина да бъдем полезни на себе си и околният свят е успяваме ли да се самоизцеляваме енергийно и физически. А, тези постижения остават между нас и Небето, в служба на Светлината! Всичко това е естествено за нас, всеки е напълно способен да го прави, стига да работим ежедневно върху знанията, волята, сърцето,ума и връзката си с Живота. Много хора използват думите, за да покажат нещо, но тези думи първо е нужно да са преминали през процесите на лично самоизцеление. В противен случай са само скъп грим, прикриващ белези от хирургическа намеса с цел подмладяване , но от външен лекар, а не от самия човек и неговата връзка с Бог.

Аз самата пиша и много често изливам емоции, болки, тъга и радост в думите. Правя го еднократно, изчиствам се и продължавам. Всеки е нужно да открие своя начин да изчиства онова, което му тежи, но целенасочено и след това да върви напред, без да се обръща назад, без да хаби думи, без да създава болести в себе си, без да трови пространството около себе си. Не казвам, че трябва да лъжем, че сме добре, когато ни е зле и да позираме колко сме позитивни. Но, ако например кажем просто “Зле ми е!“ без обяснения, без излишни коментари, а носейки страданието си достойно на гръб, оставяйки вътрешните си проблеми за работа само между себе си и Бог, без да ги оставяме изписани на лицето си. Да, за това е нужна сила и много воля! Всеки от нас е способен да го направи, но е въпрос на избор и развиване на определени качества, нужни в подобни ситуации.

“Тогава изобщо ли няма да си говорим с никого?“ ще попитате и ще имате право. Всеки сам избира кога, как и колко. Нито една крайност не е препоръчителна. Всеки знае кое е правилното за него. Но, именно, масово безсмисленото използване на думи в запълване на пространството ме е накарало да избера много редки контакти без определена цел. Предпочитам свободното си време, което бих изгубила в коментиране на незначителни неща, да използвам, за да изцелявам, за да се моля за души в нужда, за да подобрявам своята собствена вибрация, за да се стремя към все по-добри състояния, за да усилвам волята, знанията и светлината си...

Поколенията преди нас са преминали през толкова тежки исторически и икономически периоди, но някак в тях е имало повече воля, повече сила. Ние ставаме все по-мекушави, все по-оплакващи се, все по-недоволни и все по-нежелаещи да поемем лична отговорност за себе си и личния си периметър ... А всичко това показва какво се случва в умовете ни през миговете от деня ни, защото голямата картина показва само какви сме в детайлите на момента. Там, не сме в мир, не сме в хармония, не сме в чистота... Там е мястото за светлина! А, после всичко около нас ще се променя бавно, но истинно... Всичко това изисква много знания, работа и воля, а думите са една голяма част от процеса към пълното изчистване на мислите, чувствата и действията ни...

 

Текстът е от страницата на автора във Facebook

 

Какво е щастието? Философия или състояние...

Целият космос е вътре в нас

Животът винаги намира начин





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

психология, емоции, факти, мисли, енергия, към себе си





Street of Hope

Три училища ще обучават дрогеристи

Вторник, 25 Май 2021 / В клас
Инициативата за дуалното обучение в София, Варна и Плевен е на компанията dm  България   По инициатива на водещата верига за търговия с дрогерийни стоки у нас - dm България от учебната 2021/2022 година в три български града ще стартира прием за специализирана паралелка за [...]

Стресът за децата от празниците

Неделя, 17 Декември 2017 / Гласът на детето
Работен лист, с който да помогнем на децата с обучителни затруднения да овладеят проблемите   Празниците може да се окажат изпитание за много деца с проблеми в обучението и вниманието. По това време децата обичайно се сблъскват с изисквания, които не срещат в ежедневието си. Големи съби [...]