Страданието е дошло, за да ни покаже нещо
Толкова е лесно да бъдем щастливи, когато дните са леки и изпълнени с красота... Когато ние и близките ни сме здрави, когато се събудим с чаша ароматно кафе, когато се срещнем с прекрасна душа, когато прегърнем любимия, когато се посмеем с детето си, когато се разходим по брега и усетим вълните и пясъка... О, колко е лесно тогава! Не само, че е лесно, а дори често подценяваме тези дарове и във вълшебните дни пак намираме за какво да се жалим в умовете си! Но, когато дойде страдание, когато загубим нещо или някого, когато диагнозата е изречена... Тогава потъваме! Тогава броим дните и процентите до края! До края на живота или до края на развитие на тумора, на раздялата, на загубата... Тогава започваме чакане! Борба за оцеляване и чакане да отмине, за да започнем отново да се радваме на живота, когато нещата станат както преди! Обикновено обикаляме всички знахари, лекари, билкари, психолози... Всичко и всички! Да търсим спасение! Борим се с обстоятелствата! А всъщност пропиляваме в тих ужас времето си на земята! Какво, ако въпреки всичко останем с усещането, че сме в пълна безопасност! Какво, ако знаем, че може да живеем в мир и пълноценно, дори когато има "диагноза" или загуба! Да, пак може да пием билки, и, да, пак може да търсим помощ, но само ако тя идва като вдъхновяваща мисъл в нас, а не като нужда и борба с "тумора". Страданието е дошло, за да ни покаже нещо! Ако се сприятелим с него, то ще ни отведе на нов път, какъвто и да е той, Животът винаги се грижи за своите деца! Родило се е отвътре и си отива пак отвътре! Няма чудеса! Има съвсем естествени процеси на самовъзстановяване, защото Животът ни е създал по съвършен начин! Нужно ни е доверие във всичко, което присъства в дните ни, сега! Ако кажем едно голямо "Да!" на всичко! Не само на отминалите красиви мигове, но и на болестта, на болката, на загубата, на "тумора"... Тогава и само тогава ще сме дали път на божественото присъствие в нас да излекува раните, да стопи туморите... Кога? Как? Това не е наша работа! Нашата единствена работа е да останем с усещането за мир, доверие, безопасност и пълна вяра! Да, не е нужно да чакаме да отмине! Нека не губим и миг от времето си на Земята! Нека творим! Нека скачаме в локви! Нека танцуваме! Нека се усмихваме! А "туморите" сами ще намерят своя път, със или без нас! Какъвто и да е краят на дадена ситуация, винаги може да изберем да бъдем онзи човек, който ще остави всички тревоги и страхове в ръцете на Живота, а ще се наслаждава на всеки ден, в който все още вижда изгрева! Ще се радва на всяко усещане, всяко цвете, всеки лъч и всяка капка дъжд..., само защото е жив!
Животът винаги намира начин... Точно като това дърво, което Природата е прекършила, но той пак е намерил начин да прояви себе си на повърхността! Нека се доверим!
Вижте още:
