Дори да решим големия проблем, умът ни мигновено прескача на следващ, на трети, на тревога...Как да се справим?
Абсурдно ли ви звучи? Или, може би, твърде просто? Ще направя една голяма стъпка, прескачайки изтърканите обяснения защо и как точно навиците ни в действителност ни формират като хора и като ситуации, в които изпадаме. Единствената сила, която е на наше разположение, е силата да решаваме - тук и сега – какво избирам да правя? Често, тази наша сила бива отнемана. Толкова често ни я “открадват под носа“, че ние дори не сме свикнали да я притежаваме. Мислите, че сами избираме с кой шампоан да се изкъпем? Или каква кола да си купим? Сигурна съм, че стотиците рекламни послания, които виждаме дори не по телевизора, а по билбордовете, радиото и околните сгради нямат НИЩО общо с тези решения. И не само това. Убедени сте, че проблемите, за които мислите непрестанно, са изключително реални и важни? Че те... изискват цялото ви внимание и енергия. А дали е така? Дори да решим големия проблем, умът ни мигновено прескача на следващ, на трети, на тревога, на хипотетични ситуации, на лоши предчувствия на...безкрайно много мисли, всяка една от които разгаря емоции на съмнение, ревност, страх, ярост, гняв и всичко негативно, за което можем да се сетим. И всичко това, докато си стоим и си мислим... Защото това е природата на нашия ум.
Мислите ни управляват
Ако не мислим, значи най-вероятно сме умрели... не можем да си представим какво би било просто да стоим... без да мислим... без вътрешен диалог. В покой. В този момент човек си дава сметка как мислите управляват него, а не той тях. Те са негови собствени мисли, но всяка мисъл, която се появи, бива хваната и разгърната. Обикновено в най-негативния възможен сценарий. Защо? Защото това е нашият навик... Бихме могли да ги пускаме, да ги променяме в позитивен аспект. Бихме могли да ги оставяме да отминат както са се появили: „М, колко хубав беше обядът ми“ ... ИЛИ “М, колко хубав беше обядът ми. Аз трябва да се опитам да го направя у нас. Но котлонът се развали. Ех тези майстори само ме лъжат, че ще дойдат, губя си времето с глупости. И какви пари искат! По-добре да си купя нова печка. Но сега пък не мога да отделя пари за нея. И този смотан мой работодател...“ Схванахте идеята... Така че - В този момент си даваме сметка как мислите управляват нас, а не ние тях, когато не осъзнаваме в каква посока ги разгръщаме. Те са наши. Ние реагираме физически НА МИСЛИТЕ СИ чрез решенията и действията, които извършваме в този свят.
Или ние управляваме мислите
Добре е да повторим последното изречение, защото в него се крие ключът към огромната промяна в живота ни. Ние реагираме физически НА МИСЛИТЕ СИ (на нашите собствени мисли) чрез решенията и действията, които извършваме в този свят. Обикновено при стресови ситуации, при криза, при неочаквани неприятни събития, се отключват много емоционални реакции, но всички те ИЗХОЖДАТ винаги от МИСЛИТЕ НИ, от нагласата, с която приемаме дадената ситуация. Независимо от събитието, нашият му ни казва – о, това е ужасно лошо, трябва да се тревожиш, ами сега? Какво ще последва? Какво ще стане? Ти си толкова некадърен! По-бързо работи! Не си достатъчно внимателен!
И всички тези послания повишават тревожността ни и негативните емоции. А от там и нашето неЩастие расте почти до безкрай. Защото цялата тази схема е 24/7 активна, за всяка ситуация, във всеки момент.
Решението – да променим навика си!
Да се радваме на всичко
Да сме благодарни за нещата, които имаме, които ни се случват. Да се отделяме както от проблемите си, така и от стресовите ситуации, и дори – от мислите си. Да ги наблюдаваме сякаш са нещо отделно, нещо различно от нас. Да не приемаме лично нещата – те се случват, защото трябва да минем И през това. Да насочваме мислите си към положителни ФАКТИ, за да научим ума ни, че има по-пряк път, който е по-приятен за нас. На него и без друго му е безразлично :)
Бъдете Щастливи!
Вижте още:
