Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Няма как да прескочим пътя

Вторник, 17 Май 2016 / Към себе си
2250
  • gratisography.com

 

Правим ли изборите си от позицията на спокойствие и сила?

 

 

Какво е, когато си на път? Ставаш, стягаш куфарите, сядаш в колата и потегляш. Понякога спираш да заредиш. Понякога - да хапнеш. Има участъци, в които караш бързо, има и такива, в които се налага много да намалиш. Може да се изгубиш. Може да се наложи да заобикаляш. Независимо какво превозно средство се ползва има едно сигурно нещо - няма как да се прескочи самото пътуване, независимо колко време отнема...

И така в рейс, детенце неспокойно се върти на седалката. След вече час, прекаран в зяпане през прозореца, не издържа: "Майко, искам да пристигна вече!" А майка му, доста изнервена от неговото постоянно любопитство, отговаря: "Не може така, има си път, има си определено време, ще пристигнем, когато трябва да пристигнем. Няма как да прескочим пътя. Всяко нещо изисква време, сега стой търпеливо и се наслаждавай."

Този разговор наистина ли се е състоял? Да. Макар и не съвсем съзнателен, той стана повод за размисъл. В един момент сякаш се вдигна завеса и се откри един съвсем различен свят - в който най-малкото и най - голямото нещо си приличат изцяло. Познато? Да, за фракталите говоря, но те имат аналогия и в ежедневието ни, във всяко нещо от живота ни. Това пътуване в рейс със същия успех може да бъде

 

Нашето пътуване през света

 

Ако раждането се отбележи като начална, а смъртта - като крайна точка, този разговор с голям успех би бил изключително ценен съвет към всеки един човек. 

Сигурна съм, че сте чували много често това сравнение. Моето желание е само да го покажа в една по-голяма цялост, защото понякога не разбираме, защо нещо се случва. Искаме да продължим по пътя си с висока скорост, ситуациите и пейзажите да се променят бързо, искаме да не спираме, да не се бавим, да ни е по-забавно, да не намаляваме, но това възможно ли е винаги? На пътя със сигурност не е. Светофарите са сложени с причина. Пешеходните пътеки също. Когато изживяваме забавяне в живота си, то не винаги означава, че всичко се проваля, може би просто сте някъде по трасето, но ... пред светофар. Вярвате ли, че в живота няма пътни знаци? Аз не виждам голяма разлика между това да светне червено и да се заключиш вкъщи по погрешка. Или да счупиш крак, или да изпуснеш влака/рейса си. Не виждам разлика и между това да срещнеш приятел, който "случайно" е в твоята посока и еднопосочното движение в пътната лента. Просто

 

Никой не ни учи какво означават знаците

 

в нашия живот, изпитват ни само за тези на пътя... Това не ги прави по-малко валидни. Но, знанието как да живеем в живота си, противно на повечето разбирания, според мен присъства навсякъде около нас. Не намирането и получаването му е нашият най-голям проблем, а осъзнаването. Как да работим с него. Как да го приложим на практика. Защото и по този път обикновено искаме да минем със самолет - възможно най-бързо и напряко.

Въпросът е, наистина ли искаме да го направим? Съзнателно ли стъпваме по тази земя, забелязвайки знаците около себе си? Правим ли изборите си от позицията на спокойствие и сила? В синхрон ли сме със самите себе си - мислите, чувствата и действията ни, дали са в една посока? Ако не, може би е време да поспрем, защото минаването на червено понякога се оказва фатално ... Неслучайно спирачките са толкова важен елемент за всяко превозно средство.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пътуване към себе си, хармония, избори

Street of Hope

28 деца бежанци тръгнаха на училище в „Овча купел“

Четвъртък, 15 Септември 2016 / В клас
  Първият звънец днес удари за 66 хиляди първокласници    Рано тази сутрин около столичното 66 СУ „Филип Станиславов“ в кв. „Овча купел“ освен обичайното 15-тосептемврийско оживление имаше и допълнителни мерки за сигурност. Там в класната стая влязоха [...]

Ролята дава свобода и още нещо

Четвъртък, 05 Януари 2017 / Родители
  Как Душко реши да стане истински фокусник и се срещна с великата вълшебница   Имало едно време едно малко дете на име Душко-Послушко. Душко бил сладък, послушен и добронамерен. Събудил се една сутрин Душко, станал както обикновено, направил гимнастика – малко коремни прес [...]