Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Ние сами създаваме болестите си

Петък, 19 Август 2022 / Към себе си
191
  • unsplash.com

Нека живеем смело, независимо какво стои на пътя ни

 

Често се срещам с хора с тежки диагнози. Аз самата съм преминала в живота си няколко пъти през моменти, в които лекарите са брояли дните ми. И понеже всички сме хора, първо, идва шокът от ужасяващата диагноза, после всички страхове и най-лоши сценарии изплуват, минаваме през период на самосъжаление и накрая започваме да търсим лекове по всякакви възможни начини, било то чрез най-съвременните методи на медицината ,било то знахари, ясновидци, енергийни лечители и духовни пътеки. И всичко това е напълно естествено и нормално! Всяка среща на човек със страдание, което според целия свят води до смърт, преминава през много етапи и всичко е строго индивидуално. Няма един уникален метод, който да действа за всеки човек! Всеки сам открива пътя си!

Това, което виждам с годините в своя живот и в живота на много други хора е това, че винаги търсим лекът и изцелението навън. В някой велик лекар, скъпо и рядко лекарство, знахар или какъвто и да е път, но той е навън. И това пак е нормално и нека бъде така, но към това трябва да добавим и най-важният лечител - себе си. Повечето хора са добре запознати, че за всяка болест причината се корени в психиката и затова започват търсене и в тази посока и това, което най-често чувам е :"Много работя по себе си! ...Обаче или няма резултат или е частичен и незадоволителен върху заболяването ми!“. Напълно разбирам това, защото преди много години и аз минах по тези пътеки, “работейки по себе си“ и обикаляйки света в търсене на мъдреци, знахари и всякакви лечители. И в това няма нищо лошо! Всичко е на мястото си! Има едно огромно НО! Никой, абсолютно никой, дори Бог да слезне от Небето и да ни докосне с чудотворни ръце, нищо няма да се случи с нас, защото изцелението е изцяло в нас самите. Да предположим, че някой добър знахар ни изцели, има такива хора по света, но ние не сме изцелили съзнанието си, с което сме причинили болестта. Тогава, рано или късно, тя или ще се върне, или ще се прояви под друга форма в живота ни, за да ни върне в страданието и да ни научи на онова, от което сме избягали, защото е било много по-лесно някой друг да свърши черната работа. Целта никога не е към лекуването на тялото, а към изцеление на съзнанието. Когато това се случи, тялото автоматично започва да работи в друг режим и да възобновява всички процеси до съвършено здраве. Да премахнем тумор от тялото си не е успех, защото туморът в съзнанието, който го е причинил остава. Той е нашата цел! Когато изцелим него, всяко ненужно образование в тялото ни се стопява. Това не са чудеса! Случи се в моя живот, случва се и в други животи, това са напълно естествени процеси!

Спомням си, когато бях на единадесет години и майка ми се разболя от рак. Тя вярваше много в знахари, лечители и ясновдци, а и много от тях наистина помагат на много хора. Обиколи света, правеше каквото й кажат, но резултатите или бяха частични или нямаше такива. А, причината е много проста, тя разчиташе някой отвън, като с магическа пръчица да махне болестта. Всички го искаме и всички го правим. Но, това почти винаги води до напускане на тялото, защото всъщност болестта е дошла, за да ни пробуди отвътре, а не за да си отиде магично от някое хапче или лековита ръка.

Представете си само каква сила има в нас, щом успяваме да създадем такива сериозни и смъртоносни заболявания в себе си? Ние! Да, ние, сами ги създаваме! От самото начало, до самия им край, ние, единствено, сме отговорни за създаването на всяко едно заболяване в нас. Само, че това не е ли прекрасна новина? Щом, имаме такава огромна сила в себе си да създаваме смърт и страдание, какво е за нас тогава да го изцелим? Би трябвало да е като детска игра за нас! Само, че не е! Защото единият процес, ние сме случили несъзнателно, оставяйки месеци или години токсични мисли и действия в живота си, без да направим нищо за тях. А , процесът на изцеление изисква, точно обратното, напълно съзнателно и волево да се изпълним със светлина и любов, пречиствайки всичко в нас до пълна прозрачност. На такъв труд обаче нито сме научени, нито искаме да полагаме! Това е дълъг и труден процес, нужно е търпение, знание, пълна отдаденост и доверие в Живота! Но, знаейки, че имаме силата да създаваме болест е достатъчно, за да знаем, че точно ние, може да обърнем изцяло процеса. Диагнозата може да бъде безнадеждна, но за Живота тези думи не означават нищо. Те са само букви върху лист хартия, който не участва в небесните закони.

Няма нищо лошо да потърсим помощ отвън. Но дори и най-добрият знахар и лечител, щом е жив, значи има какво да учи , развива и пречиства в себе си. Информацията и светлината, която той трансферира отново минава през самият него , за да стигне до нас. А, той, колкото и развит да бъде винаги ще замърси канала чрез себе си, дори в най-минимална форма. За вас тази енергия може да е животворяща, защото вибрацията му е много по-висока от вашата. Но, все пак, това не е директната връзка между вас и Живота. Това е единствената истинска връзка, която има смисъл и която изцелява и възкресява. Вие можете! Знам го, защото и аз самата съм била там, и от много ,много години избирам връзката между себе си и Живота във всичките му форми! Той ме изцелява, той ме води, той работи чрез мен, той се проявява чрез мен! Между вас и мен няма разлика! Всички сме Едно и всички сме свързани с Източника! Няма неизлечими болести, има само липса на воля, знания,търпение, смирение, любов и светлина. А, ако е дошло време да отпътуваме, няма нито една сила, лекарство или знахар, които могат да ни спрат към нови пространства и вечността! Нека живеем смело, независимо какво стои на пътя ни! Никога не сме сами! Винаги вървим ръка за ръка с Живота! Винаги!

 

Текстът е от страницата на автора във Facebook

 

Животът винаги намира начин

Болестта: Спри да се бориш с мен

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

здраве, болест, природа, лайфстайл





Street of Hope

Какво е да си майка на хиперактивно дете?

Петък, 11 Януари 2019 / Гласът на детето
Тези деца са различни, не са невъзпитани   Знаете ли какво е всички да ви обясняват, че детето ви е невъзпитано? Учителите отказват да приемат, че то е различно, а родителите от площадките ви гледат с пренебрежение, че сте неспособна майка? Сблъсквате се с отхвърляне отвсякъде и във вси [...]

Учебната година ще приключи дистанционно

Четвъртък, 30 Април 2020 / В клас
Учениците ще се върнат в класните стаи само за изпитите   Учебната година да приключи дистанционно, а учениците да бъдат в училищата за провеждане на изпитите. Това решиха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, членовете на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в [...]