Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Спомени от минали животи

Понеделник, 19 Септември 2016 / На предела
2978
  • Learning-mind.com

Пет мистериозни случая на деца, които помнят детайли от предишния си живот

 

Представата, че душата е безсмъртна не е непозната за нито една религия. Някои религии, като например Будизма, поддържат идеята за вечния живот в центъра на ученията си, като всичко останало е само следствие от това предлоположение. Най-интересната част, която е свързана с нашата история, е, че процесът на подбор на новия Далай Лама се случва след смъртта на предишния и че всички кандидати са деца. Дете, което може да разпознава вещи, принадлежали на покойния духовен лидер, се приема за негов приемник. Будистите не са единствените, които вярват в безкрайния цикъл на живота и смъртта, а в интерес на истината, подобни вярвания могат да бъдат намерени на всеки континент.

В последните стотина година много психиатри са изследвали хора, помнещи факти от техния минал живот. Те са открили, че повечето от тях са деца на възраст между 3 и 7 години. Интересно, че повечето от децата забравят тези спомени в същия период, в който повечето от нас губят ранните си спомени от детството - във възрастта около 6-7 години.

Нека да разгледаме някои от проучванията, които могат да докажат, че миналите животи и прераждането съществуват.

 

Анан Монсур и Сузане Ганем

 

Анан Монсур е родена в Ливан през 1930 г. и когато става на 20 години, се омъжва за полицай на име Фарук. Тя родила две момичета Лейла и Галарех. По време на втората бременност, Анан ималапроблеми със сърцето, но решила да не се вслуша в лекарите и забременява за трети път. През 1962 г., третото й дете идва на този свят, този път – син. През този период, тя казва на мъжа си, че ще се прероди и ще има много да разказва за своя предишен живот. Една година по-късно, здравословното й състояние се влошава и тя трябвало да бъде оперирана. Анан отлетяла за Ричмънд, Вирджиния, където починала, докато се възстановява от операцията. Преди да умре, тя се опитала да се обади по телефона на дъщеря си Лейла, но не успяла да се свърже.

Десет дни след смъртта на Анан се ражда Сузане Ганем. На възраст само 6 месеца Сузане взела телефона и повтаряла многократно „Здравей Лейла“. По това време нейното семейство не разбирало какво става, но когато Сузане пораснала, тя била способна да разпознае 13 човека от семейството от нейния минал живот. Двете семейства се срещнали и Фарук приел Сузане като част от своето семейство. Те поддържали контакт до края на живота си.

 

Рашид Кадеге и Дейниъл Джурди

 

В един слънчев ден през 1968 г., механик на име Рашид Кадеге се качил в кола с приятеля си Ибрахим и отишли на разходка. Те се отправили към Военния плаж в Бейрут, но за съжаление, водачът изгубил контрол над превозното средство. И двамата мъже загинали на място. Една година по-късно се ражда момче на име Дейниъл Джурди. Първото, което казал, било „Ибрахим“. Когато бил на две години, Дейниъл многократно заявявал, че иска да се прибере у дома, че родителите му не са истинските му родители и че той няма баща, защото истинският му баща е мъртъв. Той също така твърдял, че името на баща му било Наим, както се оказало Наим, че се казва бащата на Рашид.

Докато минавал заедно с майка си близо до мястото, където загинал Рашид, малкият Даниел разпознал мястото и казал: „Тук умрях“. Години по-късно, двете семейства се срещат. Дейниъл разпознава сестрата на Рашид като своя сестра без никога преди това да я е виждал. Той също знаел, че любимият плод на Рашид бил бананът. Семейството на Рашид спряло да яде банани, защото това предизвиквало болезнени спомени. Дейниъл също имал фобия от автомобили заради преживяването в неговия предишен живот.

 

 

Ане Франк и Барбо Карлен

 

Може би една от най-тъжните истории, които помним от нашето детство, е историята на Ане Франк. Невинното младо момиче се крило от нацистите на тавана в продължение на години, само, за да бъде заловено и екзекутирано в концентрационния лагер. Както много от вас знаят, Ане умира през 1945 година в концентрационния лагер в Берген-Белзен. Девет години по-късно, на този свят пристигнало малко момиче, наречено Барбо. Скоро след като проговорила, тя започнала да настоява, че нейнте родители не са истинските й родители и, че тя не била в истинския си дом. През този период тя имала непрекъснати кошмари, в които мъж влиза през вратата на таванското помещение. Родителите на Барбо пренебрегват тези истории, смятайки ги за фантазии.

Докато растяла, Барбо разбрала, че Ане Франк е известна личност и че споделянето на спомените от нейния минал живот кара хората да се чувстват неудобно. Тя решила да мълчи, докато станала на десетгодишна възраст. Докато била в Амстердам с родителите си, Барбо успяла да намери къщата на Ане Франк без никакви указания или помощ. За удивление на родителите й, тя познавала вътрешността на къщата и завела родителите си директно в скривалището на Ане.  През целия си живот Барбо Карлен се борила да преодолее фобиите от предишния си живот.

 

 

Пол Гоген и Петер Теекамп

 

Петер Теекамп не е приемал факта, че е превъплъщение на известния художник до 2005 година. Тогава бил на 55 години, но странните преживявания, които не можел да обясни, започнали, когато бил още малко малко момче.

Първо без никаква причина непрекъснато чувал странни думи, които по-късно свързал с името на френския художник. През тийнейджърските си години Петер започва да рисува и развива интерес към визуалните изкуства.

Неговите рисунки от този период наподобяват работата на Гоген, но Петер никога не е имал възможност да види неговите картини. Напълно непознати хора идвали при него и му казвали, че между него и Гоген има поразителна прилика. Но едва когато веднъж му казали, че е превъплъщение на Гоген, Теекамп започнал сериозно да изучава живота и изкуството на френския художник. Оказва се, че в живота на двамата има удивителни съвпадения на житейски ситуации. Едно от откритията на Теекамп е скритият подпис в произведенията на Пол Гоген, които не са били известни. Самият Теекамп се подписва, използвайки същите букви в собствените си творби много години преди да открие подписа на Гоген.

 

 

Джеймс Хюстън и Джеймс Лайнингер

 

На 1 май 2000 година двегодишно момче сънува кошмар. В съня си, то крещяло „Самолетна катастрофа! Самолетът гори, малкият човек не може да излезе. Името на това момче е Джеймс Лайнингер. Неговите кошмари продължават пет пъти седмично и всеки път той повтаря едни и същи думи. Когато родителите му го попитали кой е малкият човек и кой се опитва да свали самолета, той отговорил, че малкият човек е сам и че по него стрелят японски войници. Той разпознал знамето, или голямото червено слънце, както го описва.

Всичко това кара родителите на Джеймс да започнат да проучват факти за Тихоокеанската война. Когато стигат до частта в книгата, в която става дума за Иво Джима, детето казва, че това е мястото на смъртта му в предишния живот. След години на търсене на отговори, бащата на Джеймс разбрал, че пилот на име Джеймс Хюстън, принадлежащ към „Натома Бей“, е той изгубил живота си на 3 март 1945 г., по време на битката за Иво Джима. Когато се срещат с пилоти, които станали свидетели на падането на самолета, малкият Джеймс бил в състояние да опише подробно какво се е случило на смелия пилот.

Мислите ли, че тези и други истории за минали животи са истина? Имате ли идея защо понякога те са разделени понякога от няколко дни, а друг път от няколко десетилетия? Ще се радваме да споделите какво мислите в коментарите.

 

Learning-mind.com 

 

 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

прераждане, предишен живот, деца, истории

Street of Art

В памет: Бертолучи, който промени света на киното

Понеделник, 26 Ноември 2018 / Под прожектора
  Великият режисьор почина на 77-годишна възраст   В Рим на 77-годишна възраст почина италианският режисьор Бернардо Бертолучи. Считан за един от гигантите на италианското и световното кино, Бертолучи беше единственият италианец, който някога е печелил "Оскар" за най-добър филм. [...]

Кътчета за почивка в дома

Събота, 25 Март 2017 / Стил
Защо е важно да имате само ваше местенце?    Дори и да е само един стол, ъгълче само за вас, или просто една завеса, добре е да имате едно мъничко и само ваше местенце за почивка в дома - там, където да оставите мислите от напрегнатия ден с чаша вино, хубава книга, тиха музика или [...]