1 / 2
Най-умният човек на света живее и умира сам и нещастен
Ако ви попитат кой е най-умният човек на света, вероятно ще посочите Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи или Стивън Хокинг. Твърде вероятно е да не сте чували за човек на име Уилям Джеймс Сидис, чийто коефициент на интелигентност е много по-висок от този на всички добре познати на света гении.
Уилям Джеймс Сидис е математически гений, описан от "Уошингтън Поуст" като „момчето чудо“. Той чете „Ню Йорк Таймс“ на 18 месеца, пише френска поезия на 5 години и говори 8 езика на 6 години.
На 9-годишна възраст издържа приемния изпит в Харвардския университет. На 11-годишна възраст той изнася лекции в Харвард в Математическия клуб. Но Уилям така и не постига успех с невероятния си интелект. Той умира като беден отшелник на 46-годишна възраст. Какво му се случи и защо не използва феноменално високия си IQ?
Влиянието на родителите
Уилям Джеймс Сидис е роден през 1898 г. в Манхатън, Ню Йорк. Родителите му, Борис и Сара, са еврейски имигранти, избягали от погромите в Украйна през 1880-те.
Родителите му са изключително интелигентни и амбициозни. Баща му е завършил бакалавърска и магистърска степен в Харвард само за три години. Става психиатър, специализирал се в психопатология, а по-късно и доктор по психология.
Майка му е една от първите жени, които посещават медицинско училище в Бостънския университет, където завършва като лекар.
Двамата искат да докажат, че ако родителите са достатъчно бързи и използват правилните методи, децата могат да отключат своя потенциал. В известен смисъл Уилям е тяхното опитно зайче.
Вместо да го възпитават с любов, спокойствие и топлина, те се фокусират върху неговата интелектуална страна и публичността. Родителите му решават, че когато Уилям е на 5 месеца, трябва да бъде третиран като възрастен.
Дете чудо на 18 месеца
Уилям е имал коефициент на интелигентност от 250 до 300 при среден коефициент на интелигентност от 90 до 109. Резултатът от IQ над 140 показва, че сте гений. За сравнение, смята се, че IQ на Алберт Айнщайн е 160, на Леонардо да Винчи - 180, на Исак Нютон - 190. Стивън Хокинг е имал IQ 160. Така че може да се каже, че Уилям Джеймс Сидис е бил изключителен гений.
На 18 месеца Уилям може да чете „Ню Йорк Таймс“. На 3 пише писма, за да си поръча играчки. Борис му дава календари на 5-годишна възраст. Малко след това детето може да изчисли деня, в който дадена дата се е падала през последните десет хиляди години. Към 6-годишна възраст той говори няколко езика, включително латински, иврит, гръцки, руски, турски, арменски, френски и немски. Може да чете Платон на оригинален гръцки на 5-годишна възраст, пише френска поезия и е написал роман.
Уилям обаче се изолира в семейството си и живее в своя малък свят. Докато интелектуалните му нужди са били подхранени, емоционалните му нужди не са били взети предвид.
Уилям също е център на внимание в медиите, тъй като родителите му се гордеели със своите възпитателни методи и искали това да бъде известно. Когато на 6 детето тръгва на училище, това се превръща в медийна сензация.
Но Уилям страда, защото не иска това внимание. Той обича правилата и рутината. В училище той няма никаква концепция за социално взаимодействие или етикет. Ако темата му харесва, не може да контролира ентусиазма си. Но ако не му е интересно, той просто си запушва ушите. Шест месеца след като започва началното училище, той достига до ниво гимназия. Между 6 и 8 години Уилям пише няколко книги, включително изследвания по астрономия и анатомия.
Студентски години
На 9 години Уилям кандидатства в Харвард и въпреки, че взима с лекота изпитите, администрацията заявява, че все още е прекалено „емоционално незрял“ за студентството и по-добре да дойде, когато е на 11. Следващите 2 години той прекарва в Колежа Тафтс в Бостън, където поправя грешки в математически книги, както и в текстовете на Айнщайн, а също така учи и чужди езици. Когато става на 11 през 1909, Харвард най-накрая го приема като студент.
В една студена януарска нощ през 1910 стотици професори и студенти по математика се събират, за да видят първата лекция на малкия Уил – темата е тела в четвъртото измерение и се приема много добре.
Докато завърши, на 16 години, Сидис вече е известен човек и заради тази известност става и малко интровертен. На дипломирането си той казва: „Искам да живея перфектния живот. Единственият начин да живееш перфектен живот е в усамотение. Винаги съм мразил тълпите.“ От тогава живее като напълно отрича секса, изкуството, музиката и всичко, което би могло да го разсее от единствената му цел – да събира познание.
Биографът на Сидис Ейми Уолъс пише: „В Харвард го бяха направили за посмешище. Той призна, че никога не е целувал момиче. Дразнеха го и го гонеха, а това беше просто унизително. И всичко, което той искаше, беше да бъде далеч от академичните среди и да бъде обикновен, работещ човек."
Доброволна изолация
Уилям иска да живее обикновено, но въпреки това се заема с преподаване на математика в Университета Райс в Хюстън, Тексас. Проблемът е, че той е много по-млад от учениците си и те не го приемат сериозно.
След това Уилям избягва обществения живот, преминавайки от една неприятна работа към друга. Той успява да остане далеч от очите на обществеността.
Той се хваща на редица нископоставени служби като чиновник и счетоводител като всеки път напуска, когато се разбира кой е.
„Самата гледка на математическа формула ме разболява физически. Всичко, което искам да направя, е да смятам на калкулатор, но те няма да ме оставят на мира“, казва Сидис. Затова пренебрегва своите математически таланти и се оттегля от обществения живот. На 20-годишна възраст той се превърнал в отшелник.
На 39-годишна възраст Уилям живее в стария дом в Бостън. Той запълва времето си, като пише романи с предполагаеми имена и колекционира трамвайни билети. Пресата обаче продължава да го преследва. През 1937 г. „Ню Йорк Поуст“ изпраща репортерка под прикритие, за да се сприятели с уединения гений. Но статията описва момчето чудо от 1909 година като пълен провал, който не е оправдал надеждите от ранното си детство.
Уилям съди вестника за клевета, а това се смята за първото подобно дело в света. Но Уилям го губи. Мотивът е, че като публична личност той се отказа от правата си на личен живот. След като загуби делото си за клевета, Уилям отново потъва в неизвестност.
През 1944 г. той е намерен мъртъв от хазайката си. Умира на 46 години от мозъчен кръвоизлив. Математическият гений умира самотен, беден и нещастен.
Случаят с Уилям Джеймс Сидис повдига няколко въпроса. Трябва ли децата да бъдат подложени на силен натиск в толкова ранна възраст? Имат ли право публичните личности на личен живот? Кой знае какъв принос за света и науката би могъл да има Уилям, ако просто беше оставен да живее на спокойствие.
Източник: learning-mind.com
Вижте още:
