Величествена с пясъчната си красота пустинята винаги е била символ на силата на природата
Въпреки че е трудно да си го представим, преди около 12 хиляди години безкрайните горещи и безжизнени пясъци са били кипящо от живот място с езера, зелена трева и редовни валежи.
Учените не спират да си задават въпроса какво точно се е случило, за да се превърне в пустиня.
Според археолога Дейвид К. Райт от Националния Университет Сеул, промяната в баланса на влажността от преди около 8 000 години в Северна и Източна Африка може да е била причинена от хората, цитира изследването Learning-mind.com. Той основава хипотезата си на утвърдените теории за екстремните промени в ландшафта, предизвикани от хората във времето на Неолита и смята, че подобен феномен може да е довел и до формирането на пустинята Сахара.
Археологът тествал хипотезата си сравнявайки данните от разпространението на ниска растителност (храсти) с първоначалните наблюдения за наличие на изобилна растителност в района на Сахара. Това, което открил, потвърждава неговите подозрения: преди около 8 000 години ранните хора формирали общества около река Нил, след което продължавали да се заселват все по – на запад, при което вегетацията на ниската растителност се увеличавала всеки път.
За да бъде научно издържана, теорията на Райт трябва да бъде подкрепена от още доказателства. За да докаже твърденията си, той ще трябва да създаде по-широка картина на промяната във вегетацията на растителността в Сахара през годините.
Друго изследване, публикувано преди време в Nature Communications, открива останките на древна речна система, погребана под пустинята Сахара. То също потвърждава тезата, че Сахара е била покрита от буйна зеленина. Пещерните рисунки, направени преди хиляди години, показват, че областта е гъмжала от диви животни, от хипопотами до жирафи и че древните пастири са развъждали едър рогат добитък.
Огромна разклонена речна система се е простирала над 500 км от центъра на Сахара до крайбрежието на Мавритания в Западна Африка. Реката е била захранвала с вода от Атласките планини на север и днешен Алжир на изток. В района на днешна Мавритания се е вливала в Атлантическия океан.
Изследователи от Националния център по океанография в Саутхемптън откриват през 2003 г. речни наноси и дълбок подводен каньон, издълбани в континенталния шелф край бреговете на Мавритания на повече от три километра дълбочина.
