Музиката на освободените роби произлиза от джаза и ражда регето
Втората Световна Война променя целия свят. Британската империя се руши още преди войната и пропада все по-бързо по време на пост военния период. Британия започва да предоставя независимост на своите доминьони. До 1962, Ямайка се е самоуправлявала, но все още е оставала член на Бритaнската общност. Ямайската култура и нейната музика, започват да се влияят от новооткрития оптимизъм и стремежите на освободените маси.
Ска музиката, която започва развитието си в края на 1950 г. в кралство Ямайка с твърдо определени социални, географски и политически предпоставки преминава в рок-стеди, основател на регето. Нейното възникване е тясно свързано с ямайската независимост през 1962. Ска е ритъмът, който по това време осъществявал контакт между жителите от различните места в Ямайка, обединява и сплотява народа. В тази част от Карибите се смесват различните жанрове под влиянието на другите региони от острова и USA. Паралелно с музикалната индустрия извън Ямайка в нея се развива отделна такава, в която ска маркира началото на ямайската популярна музика, създавана след независомостта, и е покровителствана от техническите възможности на все повече развиващата и разширяваща се музикална индустрия.
В социалния климат на политическо и културно разбунтуване на по-ранната 1960 г. се зародили в Ямайка един след друг три самостоятелни музикални жанра: Ska (ска), RockSteady (рок-стеди) и Reggaе (реге).
Произход и развитие на ска музиката
Още от началото на 1940-те, Ямайка е възприела и адаптирала много форми от американските музикални стилове. По времето, когато завършва Втората Световна Война, вече има безброй групи в Ямайка изпълняващи танцова музика.
Don Drummond
Групи, като Eric Deans Orchestra, с тромбониста Don Drummond и китариста Ernest Rangling черпят вдъхновение от американски музиканти, като Count Basie, Erskine Hawkins, Duke Ellington, Glen Miller, и Woody Herman. През 1950-те, мощни радиостанции от Miami, Jacksonville, New Orleans, Nashville и от други големи южни американски градове са улавяни и в Ямайка.
Чак през 1950 г. въздействието на външни фактори върху музикалния свят на острова се засилило по-значително. От другите карибски острови и Северна Америка посредством работни емигранти, войници, внос на плочи, радио предавания и други, дошли новите музикални идеи в Ямайка, и правенето на собствена музика бива разрешено.
Върху ямайската музика през 1940-1950 г. особено влияние имала Северна Америка. През втората световна война се стигнало до по-силен контакт между Ямаеца и американската популярна музика, защототo тогава американските войници пребивавали на острова. По това време много Ямайци били вербувани в Съединените Щати, Коста Рика, Панама или Куба като земеделци. Там те се докоснали до Rhythm & Blues (ритъм и блус) и го пренесли в Ямайка.
През 1950-те, големите оркестри в Америка са изместени от по-малки оркестри с бибоп/ритъм и блус звучене. Ямайците пътуващи до САЩ се връщат на островите със 78 об/мин. плочи, който са много популярни поради своята рядкост и висококачествен звук. Оркестрите на Count Smith and the Blues Blaster, Sir Nick the Champ и Tom the Great Sebastian започват да свирят този нов стил.
Първият голям джазов концерт
е в Ward Theatre в Кингстън през 1954 година.
Ритъм и блуса от Съединените Щати спечелил най-силно симпатиите на ямайците. Той бива възприеман, като знак, че музикантите в Съединените Щати имат подобна съдба като на тези в Ямайка. Хората се чуствали свързани посредством музиката, и общото в съдбата на чернокожите от едната и от другата страна служело като основен тласък на разпространението на R&B на острова.
Особено популярни там били американските R&B изпълнители като Louis Jordan, Magic Sam, Amos Milburn, Jackie Brenston, Wynonie Harris, Johnny Ace и Fats Domino. Голямо признание получил пианистът Roscoe Gordon по време на неговото гостуване. "Ритъм и блус" се развива в годините преди 1962-а като музикален стандарт характеризиращ по-бедните градове и население в Ямайка.
Интересуващата се от R&B народна общност била най-често по-бедна и хората рядко разполагали с пари, за да успеят да си закупят грамофон и плочи (материалното състояние на тези хорица все още не е процъфтяващо, така че това би трябвало да Ви накара да се замислите и преосмислите ценностите и вижданията си отностно цялата раста култура! Мислете в позитивно и негативно отношение! Не бъдете слепи! :о). Тази ограничена разполагаемост с музика, както и разтящия интерес към нея довела до развитието на озвучителни системи, както и на тяхната социално-музикална насока. Няколко собственици на музикални системи започнали да пускат собствени плочи в замяна на пари, чрез което започнал периода на развитие. Те отворили дискотеки с които подпомогнали навлизането на R&B плочи. Тези устроени и достатъчно добре снабдени с нужното звуково оборудване мероприятия станали неизменна част от живота в Ямайка.
В този период другите два основни стила съществуващи в Ямайка са калипсо и менто (вид калипсо).
Традиционните менто-фолк-калипсо групи
са били изключително активни и често са свирили в хотелите по целия остров. До края на 1950-те, джаз, R&B и менто влиянията се сливат в един нов стил наречен 'Shuffle'. Shuffle печели полулярност чрез творбите на такива величия, като Neville Esson, Owen Grey, the Overtakers, и Matador Allstars. Звукозаписни студия и компании започват да изникват в големи количества и да търсят нови таланти, а Ямайското радио започва са стимулира младите музиканти чрез редовни радио програми.
Двама души изиграват важна роля в музикалния живот на 1950-те: Duke Reid и Clement Seymore Dodd. Duke със своята съпруга отваря магазина Treasure Isle Liquor на улица Bond. Reid е известен, като Trojan, заради камиона Trojan, който е използвал за да транспортира оборудването си. Dodd кръщава своята озвучителна система Sir Coxsone Downbeat на името на Йоркширския играч на крикет Coxsone. Към края на десетилетието двамата мъже влизат в музикална война. Въпреки че Coxsone са били по-близо да живота в гетата, Reid е този, който бива коронясан като Крал на Звука и Блуса в Success Club през 1956, 1957 и 1958.
Duke Reid
До 1958, R&B инстументалите звучат, като стила копиран от Съединените Щати. В същата година Coxsone Dodd и Duke Reid започват да издават плочи на острова използвайки местни музиканти. Плочите са правени в "Federal", първата фабрика за плочи в Ямайка.
Потомците на робите в Ямайка харесват стила
и се събират в танцовите зали из целия остров, където свирят и танцуват на тази музика.
Собствениците на озвучителните системи били най-често безработни музиканти или предприемачи и предимно пускали за хората от западната част на кралството. Трудно е да се определи кога точно е заработила първата такава система. Поради липсата на материални средства шоуто представяно от DJ-ите често изглеждало абсурдно. Най-известните сред тях са Duke Reid, Sir Coxsone Dodd и Prince Buster. Всеки от тях изградил собствена система и развил собствен стил и изпълнение. Конкуренцията била сериозна, плочите пазени като съкровище, кавърите добре замаскирани и копирането на музика посредством "шпиони" строго наблюдавано. Всеки искал да свири най-новите парти хитове.
В късната 1950 г. R&B музиката изгубила от своето първоначално влияние на острова, тя не можела вече да задоволи изцяло ямайския слушател. Същевременно вноса на нови музикални попълнения секнал, защото в Съединените Щати започнала да се развива една нов стил в модерната музика, това бил rock`n`roll. Развитието на новите озвучителни системи било възпрепятствано.
Какво се случило?! Започнало продуцирането на музика от севера. Собствениците на озвучителни системи направили обяснимото: заели се с отварянето на килерни студия или такива в задния двор, и ангажирали собсвени музиканти и певци за да продуцират собствените си записи. Така възниква Ска. Но всеки случай преди да се случи това, DJ-ите се отрекли от чистото свирене на R&B, което несъмнено изиграло голяма роля в музикалния свят, "мнозинството от по-ранните... Ямайски магнетофонни записи били повлияни от Американския R&B". Покрай него собствениците породуцирали много американски компилации с хитове, които биват разпродавани за по 15-20$ парчето.
Това което първоначално изглеждало като състезание между озвучителите, изведнъж се превърнало в повратна точка за ямайската популярна музика. Един напълно нов, собствен музикален стил бил създаден: "Тази уникална Афро-Ямайска музикална форма... се появи позната като ска".
Следва продължение.
