И която прави всичко по силите си да развива уменията си ден след ден
Станах майка преди седем години... Каква майка съм? Нямам представа, някой ден, само синът ми ще може да отсъди! Но, как аз се усещам като такава... Мисля, че съм много добра и много лоша майка! Мисля, че съм много балансирана и много дива майка! Мисля, че съм много предпазлива и много рискуваща майка! Мисля, че съм всичко...
Обожавам да стоя и гледам с часове как спи като ангел и колко божествено създаден е...
Мога да обяснявам дълго нещата, които го вълнуват...
Мога да отдам времето си на неговото развитие...
Винаги готова за война, ако трябва да го защитя...
Понякога обаче искам да е далеч от мен...
Понякога отивам в другата стая и искам пет минути да дишам дълбоко преди да изрека нещо...
Понякога повишавам тон и строгостта ми в думи го наранява...
Понякога просто искам да бъда сама...
Винаги избирам да бъда майката, която не спира да се развива и обогатява със знания! Която иска прошка от детето си, когато сгреши! Онази,която обяснява, когато има проблем и се нуждае от време! Аз съм майката, която години наред е трупала знания и работа по себе си, за да се справи с вкоренените модели на собствената си майка! И, да, пак аз съм човекът, който говори за своята майка с думите "жената, която ме е родила"! Може би някой ден, синът ми също ще ме възприема като нещо лошо и черно... Не знам! Само времето ще покаже какво, как и защо... Всички деца имат пълното право да избират и решават, според собствената си истина, а не да лежат на сбъркания кръвен модел "аз съм ти майка и съм те отгледала, затова ти си ми длъжен". Аз съм онази майка, която е далеч от съвършенството! Но, винаги вярна на вътрешния порив и на себе си! И, какво бих му дала, ако не съм вярна на себе си? Един измислен образ на идеалната майка! Не, това е лъжа! Искам истината! И, ако ме е избрал за своя майка, значи и двамата сме уроци един за друг! Онези безоблачни отношения с децата си, с които много жени парадират, че имат е лъжа! Няма нищо лошо да ни дразнят и да не искаме да бъдем около тях понякога, а още по-малко лошо е да си го признаем без чувство за вина! Защото съм убедена, че всяка жена преминава през палитра от емоции с децата си, но много жени гонят съвършенството! Ние сме родени несъвършено съвършени! Затова сме всичко от раждането до смъртта!
В едно съм убедена! Аз съм майката, която прави всичко по силите си, работи по съзнанието си, развива уменията си ден след ден. Давам онова, на което съм способна като жена и човек! А синът ми... Нека бъде свободен да избира някой ден, дали ме иска в живота си или не! Аз ще съм живяла съзнателно и разбиращо, спрямо възможностите, с които ме е дарила природата, вярна на истинската си същност!
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Вижте още:
