Това, което детото ще научи в резултат на собственото си желание е единственото и най-сигурно знание
Прибирахме се към столицата от планинския ни дом. Отнемаше около четири часа и всеки път синът ни задаваше безброй въпроси, които го вълнуват. Този път бяха от типа на: "Как се топи металът?, Защо има сезони?, Защо Земята се върти около слънцето, а не обратното?, Защо в България няма торнадо като в Щатите?, Какво е устройството на пушката?, Защо кръвта е червена?"... Още куп подобни въпроси бяха обсъждани в колата, като през половината от това време си говорехме на английски.
Напълно свободния разговор на английски също е естествено научен от гледане на филмчета само на този език, откакто е роден. И всичко това бе провокирано изцяло от седем годишния ни син, по негово желания. Това вродено любопитство във всички деца е основният двигател и мотор за трупане на знания. Когато се учи в резултат на свободна воля, а не на матрица, система и четирите стени на училището, за няколко часа детето може да придобие знания, които да не успее да натрупа с месеци в образователната система.
Мисля, че ние родителите, пращайки децата си на училище, забравяме, че те могат да учат и в Живота ежеминутно, без дори да го забележим, защото е толкова естествено, че процесът минава сякаш покрай нас. Много често чувам родители да се дразнят на постоянното задаване на въпроси от страна на детето. Нали ходело на училище, там ще го научат! Това, което детото ще научи в резултат на собственото си любопитство е единственото и най-сигурно знание. Да, може точно в този момент и ние да не знаем отговора, но вече имаме постоянен достъп до безкрайна информация, която може да прочетем и предадем на мига.
Системата убива този вроден инстинкт да искаш да разбереш всичко сам, защото точно сега е час по български, нищо, че теб може да те вълнува Космоса. Затова тук е нашата роля - на родителя! Да оставим живо любопитството на детето, дарявайки го с всяко знание, за което копнее в свободна среда. Смятаме, че децата учат в училище, а истината е, че учат много повече, когато са извън него и живеят, защото по-голям учител от Живота няма. Единственото, от което се нуждаят е онова, с което Бог ги е дарил - любопитство и нашата помощ да им помогнем с всички възможни източници и книги да задоволят желанието си за знания.
Колко уникално са устроени малките деца, стига да не позволим на матрицата да ги затвори в черупки от "трябва" и тогава просто ще бъдат поредните хора, които ще мразят да четат книги, които ще искат с края на образованието до дойде и края на докосването до нови знания, които няма да се развиват повече интелектуално, защото законът е определил толкова, а те нямат желание за повече, защото любопитството отдавна е мъртво. Въпреки системата обаче винаги има начин! И той е в силата да оставиш природата в детето сама да прояви своя потенциал, поне, когато то е около теб! И всичко това отново е строго индивидуално за всяко семейство, няма универсална рецепта! Всеки родител сам решава какво, как и кога! Изборът да оставиш дървото да се разлиства само! Дали?
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Вижте още:
