Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Лесно ли е да се учи интересно?

Сряда, 27 Май 2020 / Българи от ново време
936
  • Гергана Германова
  • Кристин Георгиева е другата важна част от екипа на Ателието
1 / 4

Гергана Германова: Резултатите в образованието не се измерват с оценки, а с натрупани умения

 

Гергана Германова е създател на Ателие „Монтесори“ - занималня за деца в начален курс, в която ученето се случва на игра, а покрай него децата развиват социални умения и създават приятелства. Тя е учител по призвание и природолюбител по душа.  

Запознахме се с Гери и Криси преди година по време на лятната занималня и бяхме впечатлени от огромния ентусиазъм, с който двете момичета увличат децата в най-различни полезни дейности. За тях правилно е децата да са на въздух и сред природата, а карането на колело, четенето в парка, гребането, ездата, катеренето и всички останали предизвикателства в летните дни са начин да покажат на децата важните умения, които ще им трябват в живота. Гери и Криси не се отказаха да подкрепят своите ученици и през цялото време на карантината. Помолихме Гери да разкаже дали всъщност е лесно да се учи интересно.

 

- Как реши да се занимаваш с методите на Мария Монтесори и какви са предимствата от работата по тази методика с децата в начален курс?

 

- Срещнах метода Монтесори, когато станах родител и търсех различни начини за възпитание и общуване с детето. Интересувах се от обучението и така започнах работа в детска градина по този метод, като се обучавах, практикувайки. Там преподавахме по-голямата част от материала на начален курс в нашите училища на деца в предучилищна възраст. И не защото бяхме супер амбициозни, а защото децата в тази възраст имат естествено влечение и капацитет да усвоят качествено тези знания. Но после няма училище, което да използва техните знания и да ги развие. Така реших да работя с деца начален курс, защото се чувствам по-полезна.

Работата с деца начален курс е предизвикателство, защото липсват първите основополагащи години по този метод, а именно 0-6 години. Освен това има много различия с държавната система - по Монтесори всеки върви със свое собствено темпо и с образователна тема, към която има силен интерес в момента, следвайки т.н. чувствителни периоди. Това в стандартната система не може да се случи. Там всички учат едно и също и се гони сравнително еднаква скорост. Но мога да кажа, че въпреки различията, работата ни има положителен резултат и развитие при всички деца.

Това, което използваме най-вече, е отношението към ученето като процес през целия живот и обръщането на мотивацията - учим не заради външни оценки, а защото разбираме необходимостта от това. Превръщаме ученето в лична потребност. Сигурно ще кажете, че не е нищо ново. Така е, но в училище децата учат по различни причини, обикновено външни за тях - за да се харесат на учителката, на мама, на тате; за да имат шест, защото така ще им купят обещаната играчка; за да не им се карат или наказват...малко правят това, защото им е интересно или важно. Ние обръщаме нещата така, че да показваме как може да е интересен и най-вече необходим материала. Понякога не е лесно, като например да учиш по програма за видовете растения посред зима, когато има само сняг… Затова през пролетта и лятото учим за растенията в гората, на живо, а не на картинка. Използваме нагледни материали, тъй като доста деца не успяват да си представят нарисуваното или написаното. Когато детето пипа с ръцете си едно кубче, десет и сто наистина преживява и разбира какво означава това количество - единица, десетица, стотица и тогава в пъти по-лесно се научава да прави математическите действия. Когато иска да играе, но за да се включи, трябва да прочете или напише нещо, тогава фокусът пада върху целта - игра, а не върху средството - четене и децата не се замислят дали е лесно или трудно, а просто го правят. Така разбират от първо лице, че имат нуждата от това знание, а не го добиват насила, защото се иска в училище, без да знаят за какво им е.

Уважаваме темпото на работа на всяко дете, за да може то да разбира и научава нещата според своите възприятия. Това в голямата група не може да се случи. Там се гони график. Понякога не свършваме всички задачи за деня, ако детето се е изморило. По-важното е днес да е направило поне една стъпка напред в развитието си. На следващия ден ще имаме малко повече работа, но това е част от живота. Умението да учим е процес, който се усвоява с търпение и постоянство. Разбира се с времето се научаваме, че е важно да се съобразяваме както със своето темпо, така и с това на групата.

Резултатите от нашата работа често са видими по-късно, не веднага, същата седмица или месец, защото не ги измерваме с оценки, а с натрупани умения. За сметка на това са по-дългосрочни от тези в училищната система.

Но най-вече сме хора - говорим с децата за техните нужди и чувства, чуваме ги, дори и да не сме съгласни с мнението и постъпките им.

 

- Дистанционното обучение беше въведено буквално за три дни и учители, и ученици, и родители се учеха в движение. Но най-голямата тежест пада върху хората, които подготвят децата след часовете. Какви бяха най-големите предизвикателства за вас? Какво научихте от тази нова реалност?

 

- Дистанционното обучение наистина е много предизвикателно при деца, които са по-подвижни, обичат да общуват и обсъждат, които имат затруднения, защото обменът на информация и възможността за взаимодействие са ограничени. Когато сме на живо в класната стая, аз мога да следя работата на всяко дете и да се намеся веднага, без да чакам то да ме потърси. Мога сама да разбера какво го затруднява с наблюдение и да му помогна за няколко минути. В дистанционното обучение детето трябва да е активно. Трябва да достигне до извода, че има нужда от помощ, да ме потърси, да формулира така въпроса, че да го разбера и после да разбере моя отговор само от говорене или писане. Някои деца наистина не успяват да вербализират простички проблеми! Други въобще не желаят да контактуват през телефон или интернет. Връзката се счупва. Там по никакъв начин не мога да се намеся, докато такава опасност на живо няма. Винаги една подкрепяща, насърчаваща дума или усмивка на живо подтиква детето да потърси малко помощ и да продължи само. В онлайн обучението липсва физическият контакт, който често казва повече от думите, липсва възможността да се обясни неразбирането нагледно или тактилно. При някои деца тази липса е непреодолима, защото възрастният им помога да вербализират нуждата си.

Затвърди се категорично мнението ми, че за малки деца този метод не е успешен, тъй като е твърде ограничен. Разбира се, предвид ситуацията, това беше по-добро от нищо, но ако трябва да разчитаме само на дистанционно обучение за вбъдеще, смятам, че резултатите ще са незадоволителни.

Групово занимание онлайн не може да се проведе в неговата цялост в тази възраст, защото децата не могат да взаимодействат помежду си и защото възможността на лектора да увлече повече участници е ограничена. Ако провеждам групово занимание на живо, една трета от децата са заинтересовани, една трета присъстват, защото ги е срам да признаят, че не им е интересно, а останалите открито не искат да се занимават. Но постепенно, когато нещата се случват пред тях и те имат възможност да видят с очите и да пипнат с ръцете, повечето участници проявяват интерес и се включват по собствено желание. Това в онлайн среща не може да се случи. Там влизат само тези, които искат или са заставени от родителите си. Възможността те да проявят интерес и да научат нещо по собствена воля е по-малка поради липсата на участие на част от сетивата им.

 

- Пълноценна ли е дистанционната работа по подготовката на домашните и как успявате да мотивирате децата от разстояние?

 

- Работата по домашните не е пълноценна. Дете, което не разбира или не проявява интерес, още по-трудно може да бъде спечелено да участва в процеса. Допълнително, че то още по-лесно се "скрива" от учителя. С децата, които имат трудности, правим индивидуална видео среща, в която да си поговорим като човек с човек, да сподели то грижите си за деня и чак когато е уважена нуждата му от лично внимание, да успеем да преминем към учебен процес. Това отнема много време, защото в деня, когато няколко деца имат тази нужда, не стига времето. Ако общуваме наживо, този процес ще протече много по-бързо, защото учителят ще усети още при срещата с детето, че то първо има нужда от разговор, за да започне работа, а и на живо можем да се разтоварим всички и да възстановим душевния баланс с помощта на групата.

От друга страна, децата, които са имали затруднения да работят в група, сега се справят по-добре, защото имат повече индивидуална работа с учителя и не се ангажират активно с групата. Но това е така, ако има възрастен, който да се ангажира индивидуално с детето и да го подкрепи. Шумът в онлайн срещите е още по-голям и непреодолим, защото много от децата все още не са овладели умението да изчакват и изслушват другия, когато искат да кажат нещо.

 

- Социалната изолация постави много предизвикателства пред всички – кое е най-голямото предизвикателство за вас в този момент? 

 

- Невъзможността да общуваме неформално с хора извън семейството, да се посмеем на незначителни неща, да поиграем, да се прегърнем и да сме сред природата заедно. Да споделяме преживявания. Гледахме сами онлайн филми, театрални постановки, рисувахме, но всеки сам със себе си. Човекът е социално животно. Има нужда да е в група.

 

- Смяташ ли, че занималните, които работят с малки групи, могат да се справят успешно с мерките срещу коронавируса и безопасността на децата?

 

- Да, определено. Там контролът се осъществява лесно, защото нуждата от превенция се обяснява достъпно и на всички участници в групата. Няма нужда от санкции или поне не драстични. Всеки е близък с всеки и разбира нуждата да предпази себе си и другия и съответно е мотивиран да спазва изискванията.

 

- Очевидно трябва да се научим да живеем по съвсем различен начин, как си представяш следващите месеци?

 

- За съжаление смятам, че хората ще станат по-мнителни и страхливи. А уплашените хора се поддават лесно на манипулации и провокации, по-агресивни са. Малко хора наистина търсят качествена и проверена информация. Страхувам се, че много човешки свободи ще бъдат ограничени. Надявам се да не съм права и да има и добри примери - хората да станат по-отговорни към действията си и резултатите от тях. В крайна сметка всичко зависи от нашите действия.

Много ми се иска в МОН да разберат предимствата на малките групи и да спрат да стимулират формирането на класове от по 30 деца. Иска ми се също да разберат колко нужен е човешкият контакт на малките деца и да заложат повече на човечността, на ученето на живо, през преживяване, през всички сетива, а не само да гоним академични знания с количествен измерител - оценки. Трябва и емоционални знания, за общуване и търпение към себе си и другите.

Разбира се, дистанционната форма трябва да се използва и вбъдеще. Ако някой отсъства по-дълго например или за срещи с професионалисти, които не могат физически да присъстват в класната стая.

 

Вижте още:

Деца събраха дарения за животните в приюта на Animal Rescue Sofia

Какво е да си Монтесори родител

Учителят следва детето





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Ателие Монтесори, образование, занималня, деца, учители, дистанционно обучение





Street of Art

Напусна ни Принс

Четвъртък, 21 Април 2016 / Под прожектора
57-годишният музикант е открит мъртъв в имението си   Музикантът, който беше само на 57-годишна възраст, е открит мъртъв в имението си Paisley Park в Минесота - само няколко дни след последния си концерт, съобщиха световните агенции. Преди шест дни Принс беше настанен в болница заради [...]

До какво води преяждането?

Сряда, 03 Януари 2018 / Хранене и Здраве
На всеки се случва да прекали с храната, правим го по различни причини: запълнен график, много задачи които просто изяждат времето ни за хранене през деня и вечер, когато се приберем прекаляваме с храната. Да не говорим какво става около празничните дни, когато изкушенията на трапезата са напр [...]