Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Признавайте трудностите на децата

Четвъртък, 27 Септември 2018 / Родители
235
  • Photo by HT Chong on Unsplash

Отричането или пренебрегването на нечии притеснения и затруднения не ги премахва

 

Едно от нещата, които учителите и родителите е важно да помнят е, че това, което те оценяват като лесно, защото вече са го усвоили, всъщност може да бъде доста трудно за друг човек и особено за дете. Дадена задача или дейност, която не изисква много усилия от един ученик, за друг може да бъде истинско предизвикателство. Дори и по принцип да знаем, че трябва да имаме индивидуален подход към децата, възможно е в самите ситуации от реалността това знание да ни се изплъзва и да съдим за резултатите на дадено дете по нашите собствени възприятия и критерии за трудността на задачата, която сме му възложили.

Дори и да ни изглежда странно, че определена дейност е предизвикателство за някого, важно е да не отричаме неговите възприятия, усещания и чувства по отношение на задачата, с която се опитва да се справи. Помислете си за моментите, в които вашите собствени наблюдения, чувства и избори са били подложени на критика от човек, който не ви познава добре и не е преминал през вашите житейски преживявания. Разликата в опита ви ще създаде и различни гледни точки за нещата. Може да не сте съгласни с чуждата гледна точка, избор или чувство, но липсата на съгласие не означава да не се опитате да разберете от къде идва това чувство у другия. Възможно е да откриете, че виждате две различни парчета от картината на ситуацията.

 

Окуражавайте усилието

 

Нека си представим един ученик, който се затруднява с четенето или решаването на задача, но при поставянето на задачата му е било казано, че тя е лесна. Най-вероятно детето ще изпита усещане за фрустрация, раздразнение и разочарование от себе си, защото няма да отговори на очакванията на друг човек за него. Възможно е да пренесе това отношение към предмета като цяло или към самия процес на учене. Отричането или пренебрегването на нечии притеснения и затруднения не ги премахва. Напротив, може да ги увеличи.

Едно от най-важните неща, които учителите и родителите може да направят, е да се научат да казват:”Прав си. Трудно е”, когато детето изпитва затруднение. Тогава то може да насочи мислите си върху търсенето на алтернативни начини за решение вместо да се притеснява, че вече трябва да е решило задачата или че не се справя толкова добре, колкото се очаква от него. Чувството му за значимост няма да пострада, ако получава окуражаване за положените усилия и труд, а не за постигане на определени резултати. Това ще го стимулира да бъде още по-старателен в ученето и писането на домашната работа, защото ще усеща, че усилията му са оценени.

 

Награда за усилията или за постижения?

 

Кое е по-важно – пътуването или дестинацията?

Нуждата от признание, емпатия и подкрепа не намаляват с годините. Когато едно дете е още много малко, то обикновено чува окуражаващи думи за всяко усилие, което е направило, дори и резултатът да не е перфектен.

Когато порасне и достигне училищна възраст, за съжаление, много родители и учители забравят за силата на окуражаването и подкрепата и наблягат на изискванията, критиката и сравняването с другите деца. Децата също имат склонност да се сравняват и често това може да има демотивиращ ефект върху тях, ако решат, че щом не постигат толкова добри резултати, колкото техните съученици, значи тази дейност не си струва усилието или още по-лошото – че те самите не струват.

Ето защо е толкова важно още в детска възраст децата да се научат да изпитват удоволствие от самия процес на полагане на усилия и ако се сравняват, то това да бъде с техните собствени резултати от предишната седмица или предишния месец.

Нека да си представим и следната ситуация: децата от един клас имат тест или състезание и най-накрая похвала и награда получава само този, който е постигнал най-висок резултат. Но ако в този момент няколко от децата в класа преживяват някакъв труден период в личен план заради преместване в ново жилище, развод, поява на нов член, дисфункционални и враждебни отношения в семейството и т.н.? Или ако няколко от децата наскоро са изкарали някакво заболяване или в момента не се чувстват физически добре, а това е попречило на подготовката им за теста?

Има толкова много фактори, които не се вземат предвид. “Обективната” оценка се оказва не толкова обективна, когато се разгледа цялостната картина и се обърне внимание на всички предизвикателства и затруднения, с които дадени деца се сблъскват в определен период от живота им.

И още нещо, върху което да се замислим – това, че едно дете получава наградата за най-висок резултат, означава ли, че то е единственото, което е работило усилено? За да мотивираме децата да полагат усилия, техният труд трябва да бъде признат, дори и да не е довел до най-високите постижения.

 

Реални ли са затрудненията

 

Има ли реални затруднения детето или просто пренебрегва подготовката по учебните предмети?

За да имате обективна преценка за детските постижения, е важно да разберете дали детето наистина се старае, но има някаква пречка пред доброто усвояване на уменията и знанията или всъщност подценява времето и постоянството, които са необходими за развиване на всяко ново умение. Може да потърсите отговор на следните въпроси:

Показва ли детето желание и ентусиазъм да научи нови неща?

Има ли промяна в нивото на усвояване на уменията при прилагане на нов подход и обръщане на повече внимание от страна на учителя?

Ако няма подобрение в нивото на усвояване на уменията за четене, писане и решаване на задачи, възможно е детето да се нуждае и от допълнително средство за развиване на тези умения.

Много често определени поведения на детето като мълчаливост, притеснителност, раздразнителност, демонстрация на незаинтересованост всъщност може да прикриват едно послание, което детето иска, но не намира смелост и начин да изкаже, а то е:

„Опитах се да се справя, но не можах. Чувствах се глупав, когато правех усилия, но не постигнах очакваните резултати. Вече спрях да правя усилия, защото така поне имам усещането, че това е мой избор. И така поне знам, че имам лоши оценки заради липсата на усилия, а не заради неспособността ми да усвоя уменията и знанията.“

Възможно е по време на разговорите си с детето да достигнете до извода, че именно това е начинът на мислене, който го кара да не полага усилия. Важно е да му обясните, че резултатите от предишните тестове и изпити не показват нивото му на интелигентност, а най-вероятно означават, че са необходими още повече старания и постоянство, както и допълнителна помощ от учителя и може би използване на по-подходящ подход и учебни средства.

 

Източник: neuro-english.eu

Вижте още:

Защо детето не се справя с четенето? 

Работната памет при различните деца и подобряването й

Хиперактивност или аутизъм 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, училище, трудности, мотивация, четене, писане, учене

StreetView

Древните хора превърнали Сахара в пустиня

Сряда, 05 Април 2017 / Места
Величествена с пясъчната си красота пустинята винаги е била символ на силата на природата     Въпреки че е трудно да си го представим, преди около 12 хиляди години безкрайните горещи и безжизнени пясъци са били кипящо от живот място с езера, зелена трева и редовни валежи. Учените [...]

Най-странните плажове в света

Понеделник, 02 Октомври 2017 / Места
  За сбогуване с лятото решихме да се разходим до най-страните плажове в света, поне според нас. Може и да звучи странно, но се оказва, че има хора, които приемат за истинска атракция прелитащите над главите им самолети. Странни солни фигури, стъкълца и естествено невероятни гледки. [...]