Разкриването на обстоятелствата след убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина са не по-малко потресаващи от кървавия акт на самото убийство
По думите на разследващите след публукуването на записа от охранителните камери – cъyченици, yчители, дори и директорката на частното училище, в което убиецът Йоан е учил, са разпознали „самотния бегач” на записа, но са мълчали.
До момента, в който едно момиче от класа на Йоан не е издържала и не се е свързала с приятелката на покойния Георги, за да й разкаже всичко.
Зловещо и много страшно. Представете си десетки изплашени деца, които съветвани от големите – родители и учители, не смеят да кажат на глас това, което предполагат.
Не ги обвинявайте. Със сигурност не им е било лесно, със сигурност съвестта им е крещяла нощем, че мълчанието е грях. Но нали затова са големите – за да бъдат до своите деца в подобни преломни моменти в живота. Да ги научат каква е разликата между добро и лошо, правилно и неправилно.
Нали това е ролята и на учителите – наравно с родителите да възпитат правилна и истинска представа за света, в който техните ученици да влязат като достойни и почтени личности. Както в стихотворението на Киплинг, който се обръща към сина си Джон с думите: Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив.
Не обвинявайте децата за тяхното мълчание. Те просто са попили страха на големите, тяхната несигурност и липсата на достойнство.
Свалете пръста от тези деца, защото те също са сред жертвите на днешния ден. Защото ако не са били учителите и родителите им, вярвам, че не едно момиче, а целият клас би се престрашил да отиде в полицията. Но страхливите големи са им забранили, победени и забравили какво е чест и граждански дълг.
Обичаме да наричаме България „тая” държава или „територията”. Всеки път изтръпвам като чуя това, защото ако е така, причината е в обществото ни и собствените ни сринати представи за живота. Защото държавата сме всички ние с всичките ни комплекси и страхове.
Големите са отговорни за това. Защото само когато си честен и почтен, можеш да очакваш това и от детето си. Тогава и само тогава можеш да кажем на детето си, както го е направил Киплинг – Молбата ми е чута! И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!
Днес е ден за прошка. Може би трябва да я поискаме от собствените си деца. С ясното съзнание, че някои неща са непростими.
Автор: Светослав Иванов, "120 минути", bTV
