Колкото по-късно им съобщим, че са осиновени, толкова по-трудно ще го приемат
Идеята родителите на осиновени деца да им съобщават взможно най-рано за факта, че са осиновени, заложена в проекта за Семеен кодекс, е много добра. Регламентирането на подобно задължение на родителите всъщност е начин да се помогне на семействата, защото децата имат право на собствената си история и защото рано или късно, те разбират истината за това, че са осиновени. И колкото по-късно научат истината, толкова по-голяма е травмата за тях.
Всеки има нужда от корените си
Децата имат право, но и вътрешна необходимост да познават корените си. Не можем да лишим едно дете от идентичност, опитвайки се да скрием истината от него. Още повече, че за доста години наблюдения и разговори с вече пораснали осиновени деца, мога да кажа, че няма случай, в който тези деца да не са разбрали, че са били осиновени. Понякога те просто усещат, че има нещо, което се прикрива от тях, а много често разбират и от „доброжелатели“. Представете си какъв е шокът за тези деца да открият, че родителите им са ги лъгали и как това не просто разрушава тяхното доверие в семейството – то има цялостни последствия върху техния социален живот. Защото, ако родителите ти са те лъгали за нещо толкова важно, как да вярваш на останалото, което са ти казвали и на което са те учили досега?
Кога да говорим с детето за осиновяването
Има много родители, които искат да осиновят по-малки деца или бебета, като някои от тях се надяват, че така детето никога няма да разбере, че е осиновено. Но не трябва да се опитваме да крием идентичността. Много често нежеланието за разкриването на идентичността е повече страх на родителите от това как ще реагират хората около тях, отколкото на децата. Ако на децата се обясни ясно разликата между биологичното и сърдечното родителство, те ще приемат ситуацията по-лесно и е по-вероятно да имат пълноценни отношения със своите осиновители.
Разговорът за това наистина трябва да се случи възможно най-рано - във възрастта, в която детето вече владее словото, тоест умее да общува с езика и разбира смисъла на думите, които използва. За всяко дете това се случва на различна възраст – има деца, израснали в институции, които проговарят твърде късно, но има и случаи на деца, за които са полагани прекомерни грижи, и които не искат да проговорят... Но колкото е по-малко детето, толкова по-лесно и естествено то ще приеме ролята на осиновителите в живота си. Най-подходящият начин това да стане е като обясним отъде се появават бебетата, как се раждат децата и каква е ролята на родителството и обичта за отглеждането на едно дете. Или, че майчинството не идва от корема, а от сърцето.
В известна степен това може да стане по-лесно, ако детето, което сме осиновили, е по-голямо и вече има спомени от дома, в който е живяло. Тогава можем да се опитаме да изградим нещо като мост между хората и средата, където е расло досега и отношенията в новото му семейство. Също така понякога е подходящо този разговор да се проведе не в дома, а на неутрален терен, с помощта на специалист. Обикновено осиновителите, които търсят психологическа подкрепа, са хора, насочени към психолог от техни познати, които също са осиновители. Но в много случаи тази помощ е необходима, тъй като някои от по-големите деца имат трудности с адаптирането си в новото си семейство.
Очакваме въпросите ви към Валентин Стоилов на editors@streetwatch.bg.
