Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Мина, която всъщност се казва Марина

Четвъртък, 29 Март 2018 / Гласът на детето
2514
  • pixabay.com

 

Или колко много неща може да са различни за децата, ако възрастните се опитваха поне за малко да обръщат внимание на индивидуалността им

 

Ще я наречам Марина. Забелязах я още първия ден от тридневния ски курс, на който бях записала 8 годишния си син. Едно дребничко, русо и сладко момиченце седеше само на пейката в скиорната и повтаряше: “Искам тиифонче, искам тиифонче”.

Какво искаш? Телефон ли? Да се обадиш на мама ли искаш?

Нее, искам гедам тиифона.

 

“Така са я научили. И сега не иска да кара ски. Иска да си гледа телефона. Страшна работа са сегашните деца. Работата е необратима. Ще изчезне човешкия род” - мърмореше отстрани служителка на фирмата организатор на курса.

 

- Как се казваш? - питам мъничето

- Миина.

- Мина ли?

- Нее Миина.

- Мина?

- Даа, Миина.

 

И така започнах да я наричам Мина. Разбирахме се. Аз и казвах Мина, а когато тя искаше да ми каже нещо просто идваше и ме подръпваше.

- На колко години си? На три? - изглеждаше на 2,5 - 3 години.

- Чети.

- Четри? Сигурна ли си?

- Дааа, чети - и за да е по-убедителна разпери 4 пръстчета пред мен.

- Гладна ли си? - питам я. Аз съм на ски училището заедно със сина ми, нося храна, а тя е сама, без родителите си. Носи си храна в раничка, която е поверена на персонала на ски школата и ще хапва, когато й дадат храната.

- Искам ям. И искам теевизо.

Дадох й един сандвич. Тя лакомо го захапа, а друг служител от ски училището, който се оказа наблизо пасивно ни запозна с неговите виждания по казуса на Мина: “Ужас, телефон или телевизор. Много ще напреднеш със ските ти днес. Браво. Много ще са доволни вашите довечера, че си поседяла на чист въздух. Само да не ми станеш снаха, че такъв ужас в къщата си не ща”

Замислих се. Какъв ужас виждат хората в това малко, сладко дете? Беше видимо, че Мина изостава леко в развитието си. Речта й е доста неразбираема, но и самата тя не разбираше част от нещата, които й казваш или за които я питаш.

- Мина, ти имаш ли братче или сестричка?

- Дааа - винаги проточваше краткия отговор - сестичка.

- Тя по-голяма ли е или по-малка от теб?

- Мълчание….

- Тя бебе ли е или кака? - пояснявам въпроса

- Бебе, сестичка.

- А как се казва бебето?

- Миина.

- И сестричката ти ли се казва Мина?

- Дааа.

- Ясно. Няма да се разберем. Гушвам я и тя ми се усмихва.

Чудя се дали на следващия ден ще я изпратят отново. Виждам я на пистата. Задържа се на ските, макар да е по-небалансирана, по-разсеяна и по-неориентирана от другите деца. Стои в страни от групата, не я поздравяват с “дай пет”, подобно на другите. Водят я около 11 часа в скиорната.

- Защо не караш ски, Мина?

- Щото много плачам.

- А защо плачеш?

- Щото ми настъпва ските.

- Кой ти настъпва ските? Баткото ли? (имам предвид 25-26 годишния инструктор, син на собствениците, който се занимава с най-малките.

- Неее, чичкото. И започва отново да плаче. Бързо се успокоява и иска да яде.

Излизам пред скиорната и си мисля за това объркано дете. Тя най-вероятно има нарушение на слуховата преработка. Това не означава, че има нарушен слух, това означава, че мозъкът не обработва правилно чутото и детето на практика чува не това, което чуваме ние, а смесица от неясни думи. Това го обърква и прави престоя му в шумна среда (пълната с 40 шумни деца скиорна и още по-шумната писта), некомфортен и дори ужасяващ. Сложните обяснения на ски учителя остават съвсем неясни за нея. Опитите да я накарат да направи нещо, което тя не разбира я фрустирират още повече. Мина има огромно желание да общува. Когато децата са в почивка за обяд, тя опитва да общува с тях като ги закача. В началото те са опитват да говорят с нея, но бързо схващат, че не ги разбира, а, а и те не я разбират и започват тихичко да се подсмихват и да я имитират. Но на Мина това не й пречи, нито я смущава. Важното е някой да й обръща внимание. Мина говори доста неразбираемо, защото това, което чува е неясно и объркващо. Поради тази причина и чисто познавателното й развитие е забавено. Мина има един сигурен канал през който получава разбираема информация - това са нейните очи. За да не се обърква, тя предпочита да гледа. И гледа телевизия, филмчета и клипчета в интернет. Последните идват с тиифончето.

Покрай мен минава инструктура на Мина. Опитвам се да го заговоря, за да го помоля да подходи по различен начин към нея.

- Днес Мина беше притеснена, че сте й насочвали ските, дори каза, че чичкото й настъпва ските.

- Мина? Тя се казва Мария.

- Така ли? Може, аз не я разбирам добре. Но пък тя се обръща на Мина и така си говорим.

- Е, и на Мария се обръща. Аз така й казвам. Не става нищо от нея. Идва тук на чист въздух. Толкова е разглезена и капризна и инатлива…..

- Към нас се присъединяват собствениците на ски училището.

- Говорим си за Мина, която се оказа Мария - усмихвам се на собственичката, която по принцип е много мила с децата.

- Коя Мария? Нее, тя се казва Марина. Но няма значение, тя си е добре както и да се казва. Казах на баща й, че не научава нищо, но той ми отговори, че я изпраща, за да става самостоятелна, защото вкъщи си прави каквото си иска. Симпатяга е тя, злато малко.

- Злато ли? - изръмжава собственика - ако това е злато, аз залагам на бронза!

И отминават. А аз оставам негласна и в пълна невъзможност да кажа, че според мен е нужен различен подход към Мина/Мария/Марина.

 

На третия ден Марина отново идва, усмихната, доволна, спокойна. Почти не излиза на пистата през деня. Следобед дори си поспива в скиорната. Хапва си. Гледа филмчето, което пускат всеки ден в обедната почивка на децата. Ще попитате защо тези мили хора, които имат носталгия към възпитанието и отглеждането на деца от минали години пускат видео на възпитаниците си? Ами защото е по лесно - децата ядат сандвичите си вперили поглед в екрана и не се чува и звук. Няма шум, няма разправии, няма нужда от комуникация. Родителите на Мина са виновни, че й позволяват да гледа телевизия и видеоклипове, но не е никакъв проблем, че обяда на ски училището преминава пред екран.

 

За да се почувства по-добре и по-разбрана Марина, могат да помогнат много хора:

 

- Педиатърът би трябвало да види изоставането в развитието и да насочи родителите към клиничен психолог за оценка;

- Клиничният психолог би трябвало да разбере в детайл в коя област и в каква степен е изоставането и би трябвало да заподозре, че детето има проблем със слуховата преработка. Тъй като в България не се правят изследвания, доказащи този проблем, то психологът може да насочи детето към терапевт, който прилага звукостимулираща програма. При тази програма слушането на музика с определена честота по 15 мин. на ден може да подобри много или да доведе до пълно преодоляване на проблема;

- Учителите в детската градина на Марина, ако се интересуват детско развитие и съвременните постижения в тази област, могат да заподозрат проблема и да окуражат родителите да потърсят специфична помощ;

- Родителите на Марина могат да се съобразяват с нейните нужди, да не я държат в шумна среда, да намаляват гледането на видео, като обаче го заменят с игра с детето, в тиха среда и с ясно изговаряне на думите пред очите на детето;

- Ски учителят на Марина може за момент да си представи, че е възможно неговото мнение относно несправянето на детето да не е вярно и да опита различен подход с повече търпение, подкрепа и похвали;

- Децата около Марина могат да са по-толерантни с невъзможността й да се изразява. Биха могли да се поставят на нейно място и да я приемат като равностоен член на колектива. Но за да се случи това родителите на тези деца трябва да са ги възпитали в толерантност и желание да помагаш.

 

Марина е дете, което въпреки трудностите се справяше добре. Три дни тя с различни стратегии постигаше комфорт за себе си. Гледах я и се питах какво щеше да се случи, ако дете с аутизъм например беше оставено без родителите си при същите условия? Какво ли щяха да си кажат служителите на ски-училището за това дете и неговите родители? Как щяха да се държат останалите деца? Тези въпроси започнаха да ме измъчват още повече, когато без да искам чух двама от ски учителите да си говорят, че от сина ми няма да излезе нищо, щом стоя три дни с него там и не го оставям сам да се оправя. Аз обаче знам, че те не различават моето различно дете от всички останали, именно защото съм била до него в много ситуации и съм го предпазила от мислители като тях.

 

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...
  • 4 -0
    Петър Стоянов 04.04.2018 / 23:43

    " Ще попитате защо тези мили хора, които имат носталгия към възпитанието и отглеждането на деца от минали години пускат видео на възпитаниците си? Ами защото е по лесно - децата ядат сандвичите си вперили поглед в екрана и не се чува и звук. Няма шум, няма разправии, няма нужда от комуникация. Родителите на Мина са виновни, че й позволяват да гледа телевизия и видеоклипове, но не е никакъв проблем, че обяда на ски училището преминава пред екран".nМоля,госпожата да сподели лични наблюдения от поведението на децата,когато не им се прожектира детски анимационен филм в скиорната!nАко няма лични наблюдения мога да й споделя своите,които включват основно липса на домашно възпитание,игра с еднометрови висулки,прескачане на реката,и други домашни добродетели!nНие искаме децата да се приберат ЗДРАВИ И щастливи у дома,нека да е с цената на 1/2 час анимация,и е след хранене!!!!!!!!!!!!!!

  • 3 -0
    Милена Коцева 31.03.2018 / 22:38

    Акцентът на статията не е върху ски училището. Акцетът на статията е върху неразбирането на хората, включително и занимаващите се с деца от действотелните проблеми, които има едно различно дете. Това, че едно дете изпитва трудности, не е достатъчно мотивирано или има странно поведение не означава, че детето е мързеливо, неставащо или гледано зле. Мисля, че е много лесно да се учат мотивирани деца, предизвикателството е да научиш дете, което има реален и независещ от него проблем.nМного е лесно да съдиш околните било то родители или деца без да си даваш сметка за трудностите, които изпитват те. Необходимо ли е да се запознаеш от първо лице с проблема, да ти се случи лично на теб, за да разбереш, че нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш? Смятам, че е редно хората, работещи с деца да имат малко по-широк кръгозор.nНа въпроса на г-н Стоянов - синът ми кара ски във въпросното ски училище миналата година и тази година по 5 дни. През цялото време бях там с него.

  • 2 -0
    Петър Стоянов 30.03.2018 / 23:17

    Добавено:nДВЕТЕ Й деца-братовчед и братовчедка

  • 1 -0
    Петър Стоянов 30.03.2018 / 22:16

    Моля,госпожата да сподели колко ски курса изкараха и ДВЕТЕ Й деца в това ски училище?


Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца с увреждания, изоставане в развитието, аутизъм, ски училище





StreetView

40 години от полета на Георги Иванов

Сряда, 10 Април 2019 / Приключения
За годишнината у нас дойдоха петима космонавти от "Интеркосмос"    Днес се навършват 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. По този повод в БАН организират изложба, озаглавена "Устремени към небето". Специално за събитието у нас долетяха първите космо [...]

Манастирът „Покров Богородичен“

Четвъртък, 12 Април 2018 / Места
Девическият метох в Самоков е действащ и до днес   Една от забележителностите на град Самоков е девическия манастир „Покров Богордичен,,. Манастирът е основан през 18-ти век от бабата на един от най – големите книжовници в нашата история Константин Фотинов. Преди да приеме [...]