Един от големите проблеми в момента е борбата със самозваните терапевти, казва Лилия Ахтарова

Лилия Ахтарова е сертифициран терапевт в Арттерапевтичен институт-Сан Франсиско, САЩ.

Член на Психотерапевтичен институт по социална екология на личността.

Член (учредител) на Българска асоциация по арттерапия. Директор на Музикотерапевтичен институт – София.

Г-жо, Ахтарова, разкажете ни какво представлява терапията с музика?

Нека да внесем яснота още в началото на нашата среща. Музикотерапията не е терапия с музика! В музикотерапията, в нейните разновидности се употребяват основните компоненти и характеристики на музиката за немузикални цели, а като инструменти за терапия.

По какъв начин помага?

Музикотерапията има основно две пространства за приложение: в клиничната практика и в психотерапията. В клиниката се употребява като придружаващи основната рехабилитация похвати. Като например при пациенти прекарали мозъчен инсулт, други неврологични заболявания - пациенти с болестта на Паркинсон, болни в състояния на кома, такива с мозъчни травми от всякакъв характер, включително и при заболявания и травми на гръбначния мозък. Също, при лица с умствена изостаналост и интелектуално развитие. При деца от аутистичният спектър, синдрома на Даун и пр. В психотерапията, музикотерапевтичните подходи намират място в работата с психосоматични заболявания, фамилната терапия, както и за личностно израстване и емоционална компетентност.

Каква музика използвате, защо?

Някои музикотерапевтични школи употребяват така наречената клинична музикална импровизация, а други, които са подходящи в музикалната психотерапия, работят предимно с готови музикални произведения.

Познава ли се добре в България терапията с музика и използва ли се достатъчно?

Все повече хора имат информация за музикотерапията. Дори се наблюдава едно не особено полезно явление, това, като че ли се превръща в мода. В цяла Европа, а и по света, лечебни заведения – болници, възстановителни центрове, които предлагат музикотерапия, арт терапия, повдигат своя рейтинг и са предпочитани от пациентите. У нас това стимулира работодатели да създават щатове за музикотерапевти и тъй като няма достатъчно квалифицирани специалисти, се назначават хора без нужната квалификация.

Музиката може ли да помогне на хората с разстройства от аутистичния спектър и може ли да помогне на хората, които не познават аутизма, да разберат по-добре какво има в света на тези хора?

Да, както вече казах, музикотерапията работи много добре с деца и възрастни от аутистичният спектър в не една посока.

Въпросът дали може да помогне за разбирането на аутистите не е съвсем коректен. Например, ако някой има затруднения да комуникира с човек от аутистичният спектър, музикотерапевтични похвати биха медиирали и така улеснили контакта.

Ако на някой близък на човек с подобни проблеми, му е трудно да признае, че човекът срещу него притежава някои специфичности, средствата на музикалната психотерапия биха били полезни и за двете страни.

Има ли място за терапията с музика в училище и защо?

Да, музикотерапията и всички терапевтични школи, които работят с експресивни изкуства имат място в училищната и пред училищната подготовка и практика.

Агресията сред децата придобива епидемични мащаби. Можем ли да използваме този тип терапия срещу това?

Терапията с изкуства не е оръжие. Но, освен, че би могла да обслужва проблеми с насилие, агресия и др. за мен много по-съществено е това, че биха могли да изграждат превенцията към явленията, за които говорите. А истинската терапия е превенцията.

Защо беше създадена Българската асоциация по музикотерапия?

БАМ е учредена през април 1995г. Предназначението на асоциацията е да обедини специалисти със сходни професии и със сходни цели. Първоначално, една от основните цели беше да се обучат специалисти в областта на музикотерапията, които да обучават следващи поколения специалисти, както да и популяризира тази и все още млада специалност и наука в целият свят.

Кое е това, което пречи в работата на специалистите по музикотерапия в България и за което продължава да работи асоциацията?

Това, което не сме постигнали и без помощта на държавата няма как да постигнем, е да се справим със самозваните музикотерапевти, хора без съответно обучение и квалификация съответстваща на критериите на Европейската конфедерация по музикотерапия, упражняват професията и още по-недопустимо разрешават си да обучават музикотерапевти.

Повече за работата на Българската асоциация по музикотерапия може да намерите на bulgarianmusictherapy.com и във Фейсбук.