Крясъците са толкова вредни, колкото и физическото насилие
Децата, чиито родители често крещят, са гневни, показват агресия, имат ниско самочувствие и са предразположени към депресия, показва изследване на Университета в Питсбърг. Според психолозите викането има същите емоционални последици като физическото наказание.
Със сигурност нито един родител не иска да причинява това на децата си, но често строгият тон, чиято роля е да дисциплинира, се бърка с крясъците, чрез които много родители често изсипват върху главите на децата собствените си проблеми, понякога с несъответстващо на детското провинение ожесточение. Каквото и да е направило едно дете обаче, викането не действа възпитателно, а отчуждава.
Психолозите припомнят, че няма как да очакваме децата да се държат различно от нас – особено в по-ранната си възраст те копират несъзнателно поведението на родителите си. Тийнейджърите пък и без това са изпълнени с гняв, за да изостряме проблемите.
Няма как да очакваме, че децата ни ще контролират емоциите си, ако ние самите не се справяме с това. Основното за здравословното израстване на децата ни е здравата връзка, която създаваме чрез доверието.
Децата не могат да ни чуят, когато викаме по тях, защото се разстройват и буквално спират да слушат. Точно така се случва всеки път, когато видя, че синът ми не ме слуша и строго го накарам да повтори това, което съм казала току-що - блокира и дори преди това да наистина да е чул нещо, то вече му е изчезнало от главата.
Така че, единственият резултат, който може да се постигне с подобно поведение, е да научим детето, че гневът се изразява чрез агресия и съвсем скоро да видим същото поведение към връстниците, към по-малки деца или към родители, което може само да доведе до нови проблеми. Възможно е родителската агресия да накара детето да се затвори в себе си, или да стане причина за автоагресия - и ако по-малките деца си скубят косите и се нараняват, при по-големите последствията са много по-сериозни.
За да имат самочувствие и да се справят с живота като възрастни, децата трябва да усещат обич, одобрение и насърчение. Когато им крещим, постигаме точно обратното – насаждаме им чувството, че никога не могат да бъдат достатъчно добри, за да постигнат нещо сами, губят мотивация и стават пасивни. Затова, ако сте имали лош ден, или детето наистина е направило сериозна беля, идете в другата стая, успокойте се и едва след това говорете с малкия човек за последствията от лошата постъпка.
Вижте още:
Токсичните ефекти от унижаването на децата
