Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да останем спокойни е възможно... когато напътстваме детето си

Неделя, 27 Януари 2019 / Родители
242
  • Photo by Sai De Silva on Unsplash

Позволете на децата си да изразят чувствата си

 

Искате да останете спокоен родител? Чудите се как да запазите спокойствие, когато детето ви го губи? Или, когато децата се боричкат (отново)?

Дърпам завесата, за да ви покажа инструментите, които съм събирала през годините. Представям ви "Как родителите да запазят спокойствие - пълноценен пътеводител". Тук съм обобщила всички неща, които научих през моето Монтесори обучение, от повече от 10-годишната ми работа в Монтесори класна стая, както и директно от окопите по време на отглеждането на собствените ми две деца (и двамата в момента са тийнейджъри).

 

Помогнете на децата да осмислят чувствата си

 

Вместо да мислите, че детето ви напада, вашата роля е да му помогнете да мине през този труден момент, да бъдете негова опора, негова скала̀, негов водач. Дори не трябва да решавате конкретния проблем - просто им помогнете да го "смелят", питайте ги дали искат помощта ви или им помогнете да видят различни варианти, когато са превъзбудени и не могат да се справят. Моята роля не е да оправя проблема, а деликатно да дам посока и да поведа напред.

Това важи в еднаква степен както за бебе и малко дете, така и за ученик и тийнейджър. Нека дам пример.

Да речем, детето е изпуснало и разляло сока на пода и избухва в сълзи. Вместо да си мисля, че пак ми създава главоболия, аз я водя обратно към спокойно състояние.

Аз бих отишла при нея и бил проявила емпатия. "Тъжна ли си, че сокът ти се разля?" Пауза и наблюдавате реакцията й. "Ти работи здраво, за да си налееш сама сока, а сега го виждаш разлят на пода?" Пауза. "Неприятно е, когато нещата не вървят както си планирала." Пауза.

Така се поставяме на тяхно място, "в обувките им" и не само изказваме емоциите, но и правим предположения как може да се чувстват сега или как виждат нещата, които им се случват. Дори няма значение дали грешим или не. Това упражнение ще им помогне да изяснят това, което чувстват. Едно по-голямо дете вече може да каже: "Не, не съм ядосан. Просто съм разочарован, че Тим не можа да дойде да играе днес, както планирахме."

Емпатията изисква доста практика. Упражнявайте се с фрази като горните, докато не ги почувствате естествено в ежедневните разговори с децата или докато не намерите начин да го кажете със свои думи. Това е като да се научиш да говориш чужд език - трябва да се упражняваш.

 

Помогнете им да си върнат спокойствието

 

За да помогнем на децата да се успокоят, може да сложим ръка на рамото им или да ги гушнем, ако ни позволят. Ако ли не, можем да им кажем, че сме тук на разположение, ако имат нужда от нашата помощ.

След това наблюдавам внимателно - чакам докато тялото им се отпусне, сълзите започнат да спират или поне паузите между плача станат по-големи. Мислете "от сърце до сърце". Както казва Дан Сийгъл, "преди да поучите, потърсете връзка".

 

Веднъж успокоени, предложете помощ за решаване на проблема или им помогнете да се сдобрят

 

След като вече са спокойни, мога да предложа помощта си или да им помогна да видят какво да направят, за да решат проблема. "Може би първо да избършем тук и след това да отидем да видим дали има още един портокал за сок или нещо друго за пиене."

Ако някой е наранил някого или е счупил нещо, тогава аз им помагам да се извинят или поправят нещата. Това помага на детето да поеме отговорност за действията си, без да използвам наказание. Например, могат да подадат кърпичка за плачещото дете или да проверят дали то е добре; или могат да помогнат да се почисти стената, ако са драскали върху нея.

 

Кажете "да" на всички чувства

 

Това означава не просто да изкажат чувствата си и да се надявате, че истерията ще спре. Това означава да ги оставим да преживеят тези "големи" чувства.

Струва ми се, че повечето от нас изпитват срам от негативните емоции като гняв и тъга. Опитваме се да ги покрием някъде настрани - и тези на нашите деца, и нашите собствени. Улавям се понякога как си казвам "Не трябва да си разочарована! Бъди благодарна!"

А всъщност, когато се отдам на тези чувства и усетя къде точно ги държа (например, в корема, сърцето, гърлото ми) и им обърна внимание, 10 минути по-късно често откривам, че те вече са си тръгнали.

Позволете на тези чувства да се покажат, позволете на децата си да ги изразят. Но бъдете там, за да сте им опора докато крещят и се хвърлят на земята. И нека ви чуят да казвате: "Леле, както виждам, ти май наистина не искаше да ти откажа". Без да разрешавате проблема. Без да искате моментът да свърши - а просто като му позволите да се случи.

(следва продължение)

 

Автор: Симоне Дейвис, The Montessori Handbook
Превод с редакция и съкращения: Цвети Камова

 

Вижте още:

Да останем спокойни е възможно... когато започнем деня си правилно





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

да останем спокойни, Монтесори, родители, деца, възпитание, напътстване, решаване на проблеми

Street of Art

Деби Рейнолдс почина ден след дъщеря си

Четвъртък, 29 Декември 2016 / Под прожектора
Майката на Кари Фишър си отиде ден след кончината й   Американската актриса Деби Рейнолдс, станала световно известна с партньорството си с Джийн Кели в мюзикъла "Пея в дъжда" (Singin' in the Rain, 1952), почина от инсулт ден след като от инфаркт почина дъщеря ѝ Кари Фишър. Тя е б [...]

Късмети за новогодишната баница

Събота, 31 Декември 2016 / Хранене и Здраве
    За здрава и щастлива година!     В някогашната традиция късметите не са били написани, а „наречени“ с различни предмети, дрянови клонки, бобчета, копчета и т.н, а баницата е била питка, но традицията повелява да си пожелаем хубави неща и да видим какво [...]