Искате да останете спокоен родител? Чудите се как да запазите спокойствие, когато детето ви го губи? Или, когато децата се боричкат (отново)?
Дърпам завесата, за да ви покажа инструментите, които съм събирала през годините. Представям ви "Как родителите да запазят спокойствие - пълноценен пътеводител". Тук съм обобщила всички неща, които научих през моето Монтесори обучение, от повече от 10-годишната ми работа в Монтесори класна стая, както и директно от окопите по време на отглеждането на собствените ми две деца (и двамата в момента са тийнейджъри).
Оказа се, че за мен чувството на спокойствие е важно. Искам да съм спокойна точно тук и сега и така да бъда по-добър родител на децата си.
Всички знаем, че ядосването на децата никога не помага и просто добавя масло в огъня. И се получава взривоопасна комбинация. Затова нека потърсим по-спокоен подход - да видим как да останем спокойни и да използваме това като отправна точка за по-нататък.
Сутрешният ритуал
Винаги съм обичала да се събуждам половин час преди останалите у дома да се раздвижат, за да се приготвя за деня. Да имам малко време, за да помисля и да се освежа, без да бъда прекъсвана всяка минута. За мен този половин час е ключов и за да мога, като един изявен интроверт, да се настоя към света.
Зная, че е трудно да се предвиди кога точно децата ще се събудят, така че този ритуал може да се следва и вечерта след като всички са в леглото, ако за вас това ще работи по-добре.
Ето как изглежда (в повечето случаи) този мой сутрешен ритуал:
Алармата ми се включва в 6:25 сутринта. Два пъти я удължавам и ставам в 6:35. Да, зная че трябва да стана бързо от леглото. Но толкова много обичам тези последни няколко минути, че просто официално ги добавям към времето сутринта.
Включвам телефона, чета блогове и преглеждам Инстаграм за 10 минути. Не е за хвалба, но съм толкова пристрастена към технологиите, че това е един сериозен стимул да се събудя.
Медитирам 10-15 минути - в идеалния случай не трябва да го правя в леглото, но невинаги става. По-добре да е да го направя несъвършено, отколкото да си намирам оправдания, за да не го свърша изобщо. Най-често просто следвам дишането си. Следя, когато умът ми се лута. Рестартирам, като отново се фокусирам върху дишането. Това, което обичам в медитацията е, че не можеш да я направиш грешно. Понякога умът ти ще се скита насам-натам и това е окей. Имах навика да се дразня в момента, в който чуех, че децата започват да се събуждат и да се движат из къщата. Понякога идваха да ме питат нещо, докато медитирам. След това прочетох някои мъдри съвети от Лео (Leo, Zen Habits). Когато той чува звука на децата си сутрин, го преформатира - напомня си, че това са звуците на семейството му и той е късметлия, че е част от живота им. Този съвет проработи брилянтно за мен. Ако някое от децата ми се появи до мен, отговарям: "В момента медитирам. Заповядай до мен, ако искаш да се присъединиш или ме изчакай в кухнята - ще дойда след малко."
Водя си дневник. Моята добра приятелка Дебора ми подари "5 минутен дневник" и оттогава работи всеки ден за мен. Модифицирала съм въпросите малко. Първо пиша 3 неща, за които съм благодарна. Понякога съм супер специфична (например, "Хареса ми, че се видях отново със стар приятел"); понякога съм доста по-обща (например, "За тишината днес"). Зависи от самия ден. След това пиша 3 неща, които ще направят днешния ден невероятен. Винаги описвам неща, които са под мой контрол, вместо да избера нещо външно - хубавото време, че някой ще направи нещо за мен или че ще спечеля от лотарията. Може умишлено да избера да се наслаждавам на работния си ден, или да планирам да направя нещо с децата, което ще ни е приятно, или може би е нещо само за мое лично удоволствие. Най-накрая си поставям цел за деня. Това може да е свързано с начина, по който да се чувствам днес или нещо, върху което да работя. Например, "има достатъчно време за всичко".
Чарът на сутрешния ритуал е, че можеш да живееш живота си по-целенасочено, вместо да реагираш спонтанно на всичко, което животът ти подхвърля. Откакто сутринта ми е организирана, животът не просто върви, а аз вървя много по-съзнателно през него.
(следва продължение)
Автор: Симоне Дейвис, The Montessori Handbook
Превод с редакция и съкращения: Цвети Камова