1 / 2
Понякога децата имат нужда от нашата помощ, за да могат да се разберат
Беше първият ден, в който смениха времето и синът ми излезе от училище и започна да се оглежда в тъмното, застанал на стълбите. А аз бях много изморена и за малко се изкуших да помоля баща му да го вземе от училище. После обаче станах и тръгнах, защото му бях обещала да го взема от училище. Той обикновено излиза, дъвчейки някоя от безплатните закуски, които им раздават в междучасието – дояжда си я на излизане. Но този път размахваше нещо в тъмното, затича се и ми го даде с нетърпение. Малко листче, с нарисувано миниатюрно котенце, което едва виждах в тъмното и с надпис „Обичам те, мало“. Понадраскано, но за мен. Няма нужда да обяснявам колко е разтапящо сърцето подобно послание. Прибрах си го в портмонето, за да ми напомня, че винаги, когато детето нервничи или ми отговаря по начин, който не ми харесва, когато е тъжен или се държи безобразно, когато е направил беля, ... трябва да задържа упреците и да разбера какво стои зад това.
Децата много често не разбират емоциите си, трупат в себе си чувства, които не осъзнават и това винаги избива под формата на неприемливо поведение. Лесно е да се скараме, да разберем изисква търпение. Но така, както трябва да ги научим да изразяват обичта си, така трябва да ги научим да изразяват и разочарованието си. Защото това има отношение към бъдещето им.
Моето 8-годишно дете обикновено, когато сдържа някакво недоволство, не го казва директно. Вместо това капризничи, противоречи и плаче от неща, които не би трябвало да причиняват толкова силни емоции. По същия начин му се отразява прекаляването с телефони, телевизия или други подобни устройства, които свръхстимулират детските сетива. А също и ако е прекалил със сладкото или се е тъпкал с неправилните храни от лафката на училището. Така че понякога става наистина сложно да се разбере какво стои зад „лошото“ му поведение.
Ето пример – децата от класа му бяха решили да отидат маскирани на училище за Хелоуин. Миналата година класната им каза, че ще се правят на кукери - така хем се маскираха, хем не влязоха в дебата за това почитаме или не почитаме странни и небългарски традиции в навечерието на Деня на народните будители. И децата си направиха кукерски маски.
Тази година обаче класната не им е поставила оганичение, щяха да ходят маскирани и аз го възприех нормално. Само че, синът ми доста често приема нещата буквално и силно праволинейно. Като са правили кукерски маски миналата година, за него значеше да си направи такава маска и сега. Дълго го убеждавах да вземе една от готовите страшни маски, които имаме вкъщи, отказа. Искал да си я направи сам. Намерих и предложих много варианти на шаблони за маски за Хелоуин, които да използва, отказа. Избра си кукерска маска и отдели много време, за да си я направи за маскарада. Отиде с огромно желание, а вечерта, когато го взех от училище, нищо не показваше, че има проблем. Въпреки че още докато гледах как излизат останалите деца с вещерски шапчици и атрибути, ми се сви сърцето. Но той излезе усмихнат и спокоен, макар че се оплака, че едно дете му казало, че маската му „е тъпа“.
И цялата вечер се държа ужасно, сърдеше се от най-дребното нещо, отговаряше на висок тон за всичко и накрая се скарахме, аз се разсърдих, а той се разплака. Много пъти го питах дали е станало нещо в училище, но той казваше, че денят си е минал нормално. Доста по-късно, когато се успокои и си поговорихме, разбрах, че се е чувствал зле от това, че е бил неподходящо маскиран. Разбираше, че е направил собствен избор, че може би е сбъркал, но не осъзнаваше защо всъщност е разстроен.
Понякога децата имат нужда от нашата помощ, за да могат да се разберат. Понякога имат нужда просто от подкрепа и рамо, на което да си поплачат. А не от упреци и наказания за лошото поведение. За да могат сами да взимат решения и да носят отговорност за тези свои решения, трябва да ги научим да разбират какво чувстват и защо. А това е трудна задача дори и за възрастните.
Детските проблеми са толкова важни за децата, колкото са и нашите. Но нашата роля е само на опора в техния начин да намерят решенията. Те са тези, които трябва да се справят със ситуацията, но ние сме тези, които да им помогнем да преживеят емоцията си без да са сами.
Вижте още:
