Повишаването на тон пред всички, най-често води само до проблеми. Възрастният показва (на себе си и всички наоколо), че не се справя и веднага губи статуса си на добър ролеви модел. Детето се парализира и унижението от ситуацията блокира всякакви изводи, до които искаме то да стигне.
По-работещата стратегия изисква повече воля от наша страна. На първо място, не забравяйте да поощрявате детето по принцип. Нека чува добри думи за резултатите от усилията си и за постиженията си. Ако имате да кажете нещо мноооого негативно, първо се спрете и поемете въздух. След това отидете и клекнете до малкия човек, за да сте на едно ниво. Трябва ви цялото внимание на детето за поне 5 минути и средата трябва да е на ваша страна. Така че, ако сте сред много хора и е шумно, то това не е добрият момент: "Искам след партито, след урока, след гостите, да поговорим за 10 минути". Ако сега е удачно, то отидете някъде настрани и поговорете само двамата. Не крещете, а подходете конструктивно. Покажете, че вие можете да се справите със ситуацията, за да поиска детето да се научи от вас. И така, стратегия в две стъпки:
1. Уточняване на ситуацията - какво се случи и защо така стана, според теб и според мен.
2. План за действие - какво можеш да опиташ следващия път и аз какво още предлагам като вариант.
Лесно е да констатираме проблема и да си говорим колко зле се е получило и как никога не трябва повече да се случва. Истинската полза от нас - големите, обаче, не е тази.
Нашата добавена стойност е в повечето ни опит в сферата на справянето с трудните моменти. Ние можем да отворим куфарчето си с инструменти за проблеми и да покажем един-два на малкия човек. Нека опита да промени ситуацията още днес и да видим как ще се получи. И ако пак не стане - да пробваме нов инструмент.
Вижте още:
Ключови думи:
деца, родители, възпитание, повишаване на тон, крясъци, проблеми
