Как да кажем „не“, което да звучи като „да“ - продължение 

"Не" е силна дума, която лесно се казва. Детето ще ви чува често да използвате тази дума, както и вие ще я чувате от него. За всеки родител е необходимо да казва “не” на детето си, така че то да казва по-късно “не” на себе си. Всички деца и някои възрастни изпитват трудност да отказват нещо, което им носи удоволствие. “Искам го сега” е свидетелство за управление на желание, особено при малките деца. Да се научим да приемаме “не” от някой друг е прелюдия към това да кажем “не” на самите себе си.

10. Избягвайте да се конфронтирате с Вашето дете

Планирате да отидете заедно с вашето дете до магазина за играчки, за да купите играчка за рождения ден на негово приятелче. Възможно е детето ви да иска да изкупите целия магазин за него. Опитайте се да не се конфронтирате с него. За да избегнете неизбежното “не, не може да имаш тази играчка”, се опитайте да му обясните още преди да отидете до магазина, че ще отидете там, за да купите играчка на негов приятел, а не за него. По този начин то ще бъде настроено да не очаква играчка за себе си.

11. Запомнете, че думата “не” е и детска дума

Подгответе се да чувате “не” от детето ви. Представете си, че вашето двегодишно дете току-що е излязло навън. Вие го виждате и му казвате да се върне, но то ви отговаря с “няма”.Най-вероятно първата ви реакция би била “това малко детенце не може да ми говори по този начин”. Вместо да реагирате спонтанно, се опитайте да осмислите думата “не” от устата на вашето двегодишно дете. Не го приемайте лично. Употребата на тази дума от него е важна за развитието му и за изграждането на неговата идентичност като индивид. Това не е просто проява на неподчинение или отричане на вашия авторитет.

Някои родители чувстват, че не могат да толерират никакво “не” от устата на тяхното дете, с мисълта, че използвайки тази дума, това ще подкопае авторитета им. Според специалистите родителите трябва да се научат да уважават индивидуалните желания на децата си, но разбира се за всичко си има граници. Когато детето ви пораства, възможността да се поучи от своите връстници примерно да краде, мами, взема наркотици и т.н. зависи именно от неговата способност да казва “не”.

“До навършване на 1,5 година Лорън си мислеше, че “не” означава, че искаме от нея да спре да прави това, което прави в момента. Един ден тя си играеше щастливо с водата на мивката в кухнята. Когато ме видя, че приближавам към нея, и знаейки, че това ще спре нейната игра, изтърси внезапно “не, татко!”. По този начин искаше да каже, че това е нейното пространство и може да прави това. Нейното “не” означаваше, че пази това свое пространство.

12. Казвайте по забавен начин “не"

“Един следобед се разхождах (Марта) във всекидневната и видях Матю и неговия приятел да гледат филм, който възрастните гледахме предишната вечер. Хвърлих едно око на филма и установих, че трябва да ги помоля да го спрат. Освен това беше ранния следобяд и децата трябваше да си играят навън.  Загледах се във филма за да избера най-правилния начин за реакция към децата, когато “хванах” основното поведение на героя и ми дойде на ум как мога да кажа “не” по забавен за тях начин. Тогава използвах изражението, тонът на говорене и жестовете с ръце на главния герой, за да помоля децата да спрат да гледат филма. Явно съм го направила успешно, защото децата започнаха да се взират в мен с широко отворени очи като че не можеха да повярват, че съм способна на такава импровизирана лудост. След което изведнъж двамата се втурнаха през глава слушайки “героя”, който им казваше да си намерят нещо друго за правене навън. И продължаваха да се смеят”. 

13. Персонализирайте "не"-то

Убедени сме, че Лорън е родена за работа като специалист „връзки с обществеността”. Нейното „не, татко!” беше дипломатическият начин да каже „не”. Добавяйки „татко”, тя персонализира посланието си.

Затова вместо да кажете диктаторски „не”, добавете името на детето. Ако сте склонни да крещите, персоналното послание най-малко ще омекоти тона и респектира човека, към когото е насочено. Някои родители бъркат респектирането на детето с равния тон, с който се обръщат към него. Но не силата на тона е от значение. Това важи както по отношение на родителството, така и в други отношения.

14. Създайте си положителен („да”) ден

Един ден Джил, майка на пет-годишния Андрю, ми сподели: 

"Не харесвам това, което става с мен. Искам да се насладя на това, че съм майка, но целия ни ден с Андрю го прекарваме в непрекъснат конфликт помежду ни. Андрю не обръща внимание, когато го помоля да направи дори най-простите неща.   Превръщам се в ексцентричен човек, а аз искам да бъда щастлива майка".

Моят съвет към нея беше: "Кажи на Андрю точно какво искаш - "Искам да бъда щастлива мама, а не ексцентрична мама” и го попитай дали би предпочел да имат щастлива мама или ексцентрична мама?”.

„За да ми помогнеш да бъде щастлива мама, първо трябва да започваме деня си с думата „да”. Всеки път, когато те помоля да направиш нещо и ти ми отговориш "да, мамо", ще слагам по едно "да" в една таблица. В края на деня, ако има повече „да”-та, отколкото „не”-та, ще направим нещо специално заедно” (може да оставиш Андрю сам да си пише „да”-та в собствена таблица). По този начин той скоро ще осъзнае, че е по-забавно да има щастлива, отколкото ексцентрична мама, което ще го мотивира да продължи поведението си в същия дух”.

15. Бъдете внимателни

Когато искате да спрете определено поведение на вашето дете, не бъдете груби. Например, детето ви открива машинка за рязане на тиксо. Страхотна играчка. Вместо да се спуснете към него и да му я издърпате от ръката, заради което то ще бъде готово да се разплаче, подръжте машинката заедно с него все едно, че я изучавате. След което я дръпнете леко с думите „чао-чао” на машинката и направете някакво красиво движение с нея във въздуха. След това му намерете друго занимание, по-подходящо за неговата възраст.

16. Когато казвате нещо, имайте точно това предвид

От месеци казваме на Лорън, че за да й четем приказки вечер, трябва да си мие преди това зъбките. И това работи, макар и понякога по-лесно, друг път с повече увещавания като „добре, значи няма да четем приказки...”. Една вечер Лорън реши да ме (Марта) тества. Личеше си по плътно затворените й устни, че няма намерение да си мие зъбките. Затова вместо да продължа с моето увещаване и смешки, й казах спокойно „ок, без приказки”. Загасих лампата и я завих в леглото. Тя се обезпокои за малко, когато легнах до нея, и си помисли, че блъфирам нещо и че гасенето на лампите е необратим знак, следващата стъпка, след което е да отида да спя. След това миенето на зъби е неоспоримо и разказването на приказките ще бъде възстановено. Но това не се случи. В такива случаи просто следвайте вашите собствени указания, за да се научи детето какво трябва да прави, за да получи това, което очаква.

17. Вие сте майка, която не може да казва „не”?

В усърдието си да дават на децата всичко, от което се нуждаят, някои родителите рискуват да им дават всичко, което искат. Майки, които искат да прекарват времето си всеки един момент близо до децата си, рискуват да се превърнат в „да” майки, за които използването на думата „не” не е в техния стил.

От самото начало за всяка майка е важно да се чувства комфортно казвайки „не” на своето дете. За първи път една майка се сблъсква с това, когато учи своето бебе как да захапе правилно гърдата й по време на кърмене. Това е първата дисциплинираща ситуация за нея - да му покаже как да суче правилно, така че да се храни достатъчно, а и да избегне разранените зърна. Някои майки не могат това. Страхуват се да не разплачат бебето си. Предпочитат да търпят болката, когато кърмят, отколкото да намерят удобния за тях и бебето им начин на кърмене.

Казвайки „не” на бебето си, когато й оскубе косата или захапе изведнъж гърдата й докато суче, ще му покаже, че я боли. Така бебето ще започне да усеща къде е границата до болката. По-сериозното „не” детето ще чуе за първи път едва когато детето прохожда. Освен буквалното изричане на думата „не”, има много начини за комуникация, когато нещо не е безопасно или подходящо за правене. Дали майката казва „спри с това”, „остави го долу„ или „това не е безопасно”, или пък физически се опитва да пренасочи действията на детето й, така на практика тя успява да му покаже къде са границите и контролира неговите действия. Каквато и техника да използва, казването на „не” не е негативно нещо. Това е начин да им покажете, това, което не трябва да правят и това коства усилия. Майките, които не могат да казват „не”, ще имат голям проблем с възпитанието на децата си. Когато започнат да казват „не” по правилния начин – по-уверено, категорично и с любов – това не застрашава децата и те го възприемат по-добре. Най-много детето само да се намръщи за няколко минути, защото не му харесва да чува „спри” или „чакай”.

18. Когато детето ви не иска да приеме думата „не”

Всички деца, особено тези със силна воля, се опитват да ръководят родителите. Те са убедени, че трябва да притежават определено нещо или техният свят ще се срути. Не ви оставят на мира и ви вадят душата докато не кажете „да” само за да спрат да ви лазят по нервите. Това е погрешно възпитание.

Ако обаче искането на детето ви изглежда разумно след внимателно изслушване, бъдете готови да преговаряте с него. Понякога може да се наложи да промените своето решение след като вече сте казали „не”. Както бихте искали детето ви да знае, че когато кажете „не”, това значи „не”, по-същия начин искате детето ви да знае, че сте отзивчив и гъвкав. Ако усетите, че нетипично се „смачква” и гневи от вашето „не”, се опитайте да чуете неговото мнение. Може би има гледна точка, която не сте си представили или неговото искане значи много повече за него, отколкото сте си мислили. Бъдете отворени да промените решението си, ако това се налага. Уверете се, че то не си мисли, че благодарение на някаква тактика е успяло да ви надхитри за да си промените решението.

Нашата дъщеря Ерин изглежда е родена да стане адвокат. Винаги защитава своята теза с много емоция и логика. Затова в крайна сметка се научихме да казваме „не”, без да обезсърчаваме нейната упоритост и креативност. Когато един ден Ерин поиска кон, ние казахме „не”. Тя обаче настояваше много. След много опити и грешки, се бяхме научили, че при всяко голямо желание на дете, независимо от това колко е смешно, си заслужава да чуем неговата гледна точка. Затова я изслушахме внимателно и състрадателно докато представяше своето желание. И едва тогава й обяснихме това: „Ерин, ние разбираме много добре, защото искаш кон. С него ще се забавляваш докато яздиш, а и много от твоите приятели имат коне” (по този начин искахме да обясним на Ерин, че разбираме нейната гледна точка). „Но трябва да кажем „не” и няма да променим мнението си, затова нека да седнем и да се разберем спокойно. Ти все още не си готова да се грижиш за кон” (изброихме й отговорностите по грижата за това животно). „След 6 месеца на училище и когато видим, че си по-отговорна да се грижиш за кон, тогава ще поговорим отново”. Девет месеца по-късно Тъфи стана част от нашето семейство. Ерин имаше вече свой кон и научи много ценни уроци в живота: как да отложи своето удоволствие за по-късен етап и как с привилегиите идват по-големите отговорности.

detebg.org

Първа част: Позитивната забрана