Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Монтесори родителството отвътре

Петък, 26 Август 2016 / Родители
5402
  • nduoma.com

Монтесори ми дава привилегията да имам прозорец към умовете и душите на най-чистите и непорочни хора, нашите деца

 

 

Продължение на интервюто с Пилар Бюлей, отгледана по метода на Мария Монтесори, образована като преподавател по системата и отглеждаща децата си по нея. Тя е майка на Закари, който е на 4,5 години и Надя - на 14 месеца. 

 

Как насърчи близките отношения между децата си? 

 

Най-важното нещо, което направих, когато Надя се роди, беше да опозная всички негативни чувства, които изпитваше Закари срещу сестра си и новата ситуация, в която се намира. Ако той кажеше: "Не искам Надя да е част от нашето семейство", аз отговарях: "Чувам те, понякога ти искаш да имаш мама и тати само за себе си. Трудно е да делиш родителите си с някой". Също така се опитах да насоча разочарованието му към позитивни изживавания, като да излезе навън и да хвърля шишарки, и се опитах да обособя специално време, което той прекарва самостоятелно.

 

 

Установих ясни граници и играех ролеви игри с него, като как да вземе играчката от сестра си или как да я погали по главичката. Той обича да играе тази игра и да се преструва, че той е бебето, а аз съм Закари.

Сега, когато Надя е вече малко дете, тя се оплаква повече, ако чувства несправедливост, като например брат й да й вземе играчката. Вместо да скоча, за да реша проблема, аз питам Закари: "Ако Надя можеше да говори, какво си мислиш, че щеше да ти каже?". Това много помага за развиване на съпричастност. 

Също така казвам позитивни неща на Надя за Закари, когато той е направил нещо полезно: "Надя, ти имаш брат, който знае как да бъде търпелив". Това помага Надя да се чувства ангажирана в разговора и да развива езикови умения, докато в същото време показва на Закари какво да прави. Зак обича да бъде неин учител, така че аз често го моля да й дава уроци за това как да използва нова играчка или да й покаже как да направи нещо - например да използва вилица. 

 

 

Как адаптирахте пространството така, че да помогнете на всяко дете да се развива? 

 

Нещо, което работи наистина добре е обособяването на специална зона (това е термин на Зак) само за Закари в рамките на тяхното общо пространство, където той може да опази своето Лего и някакви дребни играчки. 

По този начин, Надя има свобода на движение из цялата къща, не е нужно да се побърквам, че ще задуши с някоя част от Лего, а Закари може да има глътка въздух, когато не иска сестричката му да му дърпа играчките и да скача върху него. Ако той не иска да споделя някоя играчка, аз му казвам, че може да отиде да играе с нея в специалната зона. Това е една съвсем малка площ, едва стига мястото за кутиите му от Лего, една маса и малко пространстово за сядане, но това работи прекрасно. 

Най-голямата промяна, която направих в моите методи и вярвания, беше за съвместното спане. Бях твърдо против да спим заедно с бебето по много причини - много привърженици на Монтесори също са против. И все пак има етапи в живота на децата ни, когато да спиш в леглото до тях е уважително и поддържащо ги решение. В такива периоди, като например, когато сънуват кошмари, аз и съпругът ми се редуваме да спим при тях. По този начин, когато трудният етап премине, ние можем да ги отучим от нашето присъствие без да се чувстват изритани от нашата стая. 

 

 

Каква е разликата между обучението вкъщи и подхода в училище? 

 

Това е много по-различно от работата с деца в класната стая, защото отсъстват много от факторите, които позволяват на Монтесори да е успешен подход. 

В обстановката на домашно училище, може да бъде трудно да научите едно дете да остави работата/играчките далеч, защото то знае, никой не чака да ги използва. Няма възможност детето да се учи докато гледа работата на други деца или да се учи от по-големите. Социалното сближаване, за което говори Мария Монтесори, отсъства в домашното обкръжение. Освен това вкъщи е почти невъзможно да осигурите всички материали, които са на разположение в класната стая. 

По мое мнение домашното образование трябва да изглежда по-скоро като обучение, което през целия ден се върти около интересите на детето и нуждите на развитието му. Има повече от един ритъм. Положителното е, че вкъщи имате възможност за повече практически дейности - варене, печене, градинарство. Също така дава повече възможности за развиване на емоционална интелигентност, защото родителят има повече време, за да помогне на детето да работи с раздразнението и да използва езика на чувствата. И разбира се, когато обучавате детето вкъщи, можете да посещавате музеи, библиотеки и експонати, когато всички останали са в училище!

 

Коя е най-добрата част от това да си Монтесори родител? 

 

Най-доброто е да гледам как децата ми взаимодействат едно с друго и с хората около себе си с грация, достойнство и уважение - към другите и към себе си. Например, когато Закари търпеливо чака, докато една мравка (влязла в дома ни) лази върху пръста му, и след това я носи навън, за да я постави в пръстта. Това е, когато Надя сияе всеки път, когато достигне ново ниво на независимост. Това е знанието, че съм отгледала двама агенти на мира, които са способни да предизвикат промяна. 

 

Коя е най-трудната част в това да бъдеш родител по Монтесори?

 

Най-трудната част от бъдеш родител Монтесори е... всичко. Монтесори родителството е родителство без преки пътища. Това е предизвикателството да запазиш контрол над играчките, да останеш спокоен след петото разливане за деня, да останеш твърд и с мило изражение на лицето на всяко гневно избухване.

То също е предизвикателството да вървиш срещу много от останалите родители: да предпазиш децата си от насилието в медиите, да им обясниш защо възрастният на детската площадка е излъгал детето си или го е ударил, и да намериш приятелства (за децата ми и за мен), които подкрепят този родителски избор.

Но най-трудната част от Монтесори родителството, по мое мнение, е самоанализът, който д-р Монтесори нарича подготовката на възрастния. Носим нашия собствен багаж в родителството, и в разгара на някаква ситуация ние понякога реагираме от позицията на страха, вместо да реагираме от позицията на любовта. Да направите грешка и да имате смелостта да анализирате какво се е объркало, знанието да изберете по-различен подход за бъдещето, и познанието действително да го приложите ... Това е предизвикателството и красотата на Монтесори родителството.

 

Какви съвети би могла да дадеш на новите Монтесори родители?

 

Да се заредят с търпение, да спрат да купуват "образователни играчки", и да започнат да наблюдават детето си. Монтесори в същността си е за разбирането на различните фази на развитие на човека и знанието как да го подкрепяш. Всички умни и дървени играчки на света няма да направят на детето ви нищо добро, ако не знаете от какво има нужда (и дори може да попречат на неговото развитие).

 

 

Съвет 1: Научете повече за чувствителните периоди и човешки тенденции (курс, който Пилар препоръчва). След това, вземете хартия и молив и докато наблюдавате детето си да играе или се храните, запишете кои характеристики виждате от това, което сте научили. И накрая, мислете за това как можете да направите малка промяна в дома си, за да позволите на детето си да има повече от тези преживявания. Така например, ако едногодишното ви дете се опитва да ходи (чувствителен период за движение), тогава вместо да го държите в количката и да се разхождате в квартала си, го заведете в парка и го оставете да бута количката.

Съвет 2: Книгите на д-р Монтесори могат да бъдат объркващи или непреодолими, освен ако не сте запознати с Монтесори жаргона. Ако наистина искате да пробвате с книга на Монтесори, започнете с "Детето в семейството", която д-р Монтесори пише за родителите. Отделете време, за да "разопаковате" всяка от идеите на д-р Монтесори и наистина мислете за това как можете да ги прилагате по отношение на опита на детето си у дома. Ако познавате някой, който е Монтесори учител, не се страхувайте да задавате въпроси. Ние, Монтесори маниаците, обичаме да говорим за нашия занаят!

Съвет 3: Започнете да "живеете" Монтесори.  Монтесори е начин за подпомагане на развитието на живота, а животът се случва през цялото време. Монтесори е, когато давате на детето си пет минути, за да сложи обувките си, защото то го е поискало, вместо да кажете "Ще е по-лесно, ако ти помогна". Окуражаващо е детето ви да готви с вас, въпреки че това ще отнеме два пъти по-дълго време и ще е три пъти по-голяма бъркотия.

 

И накрая, защо се занимаваш с Монтесори?

 

Като Монтесори ръководител съм виждала изключителни - почти невероятни - промени в дори най-травмираните малки деца, когато те се третират с достойнство и са поддържани в развитието си. Аз съм Монтесори, защото това ми дава привилегията да имам прозорец към умовете и душите на най-чистите и непорочни хора, нашите деца. Защото така допринасям за това светът да стане по-любезно, по-спокойно и по-любящо място. 

 

nduoma.com

 

Първа част: Какво е да си Монтесори родител





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Монтесори, родители, деца, отношения, възпитание, среда

StreetBoard

Нова рисунка на Насимо преобрази бивш завод в пространство за култура

Понеделник, 31 Декември 2018 / Истории от града
Българският художник ще представи своята последна изложба в Петербург    Българският уличен художник Насимо с нов графит – този път в Петербург. Той пристига там по покана на групата Fortunate people, а новата му творба е на вътрешната стена на дизайн центъра Artplay, съ [...]

Повече българи се лекуват навън

Понеделник, 16 Май 2016 / Общество
    Здравната каса плаща на все повече хора, защото родното здравеопазване не може да осигури специалисти и адекватна терапия    Хората, които получават лечение в чужбина заради липса на съответни специалисти или терапии в България продължават да се увеличават – к [...]