Природата подлага на изпитания хората, които могат да ги понесат

Дали съдбата непрекъснато тества късмета му, или му дава нови изпитания, защото се е справил с предишните, но историята на Боян Петров е наистина вдъхновяваща – два пъти е печелил битката с рака, оцелял след две катастрофи и след падане в 9-метрова цепнатина по време на изкачване. Въпреки диабета той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове с височина над 8000 метра – 10. Общо е изкачил 21 върха с височина над 5000 метра.

Много пъти е казвал, че природата подлага на изпитания хората, които могат да ги понесат и че изкачването на върха е покоряване на себе си. Точно това му е помогнало да се справи във всички критични житейски ситуации.

„Върховете са проекти, върху които работиш месеци, години и на върха на пирамидата, когато трябва да се раздадеш максимално, нямаш никакво право на отпускане или разсейване - нито физическо, нито психическо. Това би означавало пълен провал. Фокусът ми е толкова голям, че накрая се засилва и дори ставам краен. Добрата ми способност за организация и стегнатият ми дух ме качват“, казва Боян Петров пред InterViewTo в началото на 2017 година. Тогава споделя, че катастрофата в Кресненското дефиле го е върнала много назад от целта да изкачи всички 14 осемхилядници. Но че докато е бил в кома, усетил желанието на всички хора да се оправи - „все едно близки, познати, приятели ми дадоха от своята енергия“. Дори според лекарите възстановяването на алпиниста след тежкият инцидент беше чудо.

За Боян Петров върхът е точка на преодоляване на себе си. „Оттам винаги гледаш отдръпнат от всичко останало и всичките малки проблеми ти се струват абсолютно незначителни и лесно преодолими на фона на това, което ти си направил там горе. Затова се радвам от време на време да си го причинявам това отдръпване от средата тук, от проблемите и като се върна всичко ми е лесно тук – още по-зареден, още по-силен, още по-желаещ нови върхове“, казва той в интервю за БТА. Но радостта от победата идва едва долу в базовия лагер. „Чак тогава изпращам смс-а вкъщи, че съм се качил. Много хора пращат от самия връх през сателитния телефон. Аз, въпреки че не съм суеверен, от горе не се обаждам“.

Казва, че водещо за оцеляването е чувството за страх. Именно страхът спасява от крачката, която те дели от надскачането на възможностите, защото рискът започва там, където завършват възможностите ти.

Пред БТА Боян Петров дава пример за това – на втория висок връх, който изкачва през 2009 година - Гашербрум II стига до 50 м от най-високата точка. „Спря ме...общият гребен, от който от едната страна е Китай, от другата Тибет, много силен вятър и аз го гледам върха и си казах, че ако тръгна, нещо може да стане, защото бях абсолютно сам в планината, в близките километри нямаше никой, нямаше да се разбере въобще, че съм загинал и затова спрях. В планината нямаш момент, в който да си спокоен, дори в палатката в лагерите разсъждавам върху плана как ще избягам, ако падне лавина, или както стана земетресение примерно – абсолютно неочаквано докато спиш може да стане нещо и затова винаги трябва да имаш резервен план, в който трябва да оцелееш“.

За него борбата с големите върхове е не толкова физическо предизвикателство, колкото психическо – успяваш да стигнеш догоре заради търпението, което си си възпитал да изчакаш точния ден и точния момент, за да стигнеш върха. Няма как да знаем какво се е объркало на Шиша Пангма и докъде е стигнал този път Боян, но по всичко изглежда, че не е било непремерен риск.