Колкото и да са посредствени идеите, които се насаждат на хората, ние сме тук, напук на всеобщата картинка...

Не мисля, че има нужда от каквито и да е равносметки.

И без това последните години са се сляли в нещо като неспирно въртене в кръг, в което ние, малко по малко губим нишката и забравяме къде точно в спиралата се намираме.

И дали това изобщо е спирала.

И ако е спирала, дали тя води нагоре или надолу.

За мен 2016 бе година на отрезвяване.

Година, в която разбрах едно.

Най - страшни са не враговете.

От враговете знаеш какво да очакваш.

Най - страшни са онези, които смяташ за единомишленици.

Разбрах и друго.
Ние имаме сили за всичко - да покорим космоса, да преборим природата, да изградим наново нещо, което е било напълно разрушено.

Но нямаме сили да си стиснем ръцете и да тръгнем заедно.

Защото сме безвъзвратно разделени на дребни касти и дребни сектички и сме отвикнали да мислим.

Разбрах и трето.

Социалните мрежи лъжат жестоко.

Ако прочетете какво пишат разни хора тук, ще си помислите, че сме на най - високото стъпало в създаването на гражданското общество.

Но само една кратка разходка по улиците ще ви даде отговор на въпроса какво от написаното тук би могло да се случи.

А отговорът е - нищо.

2016 затвърди мнението ми.

И то е следното.

Вместо да се превърнем в гражданско общество, ние се превърнахме в "другарски съд".

Вместо да се превърнем в свободна и демократична страна, в която всякакви мнения са свободни и ненаказуеми, ние се превърнахме в място, в което либерали и консерватори жадуват държавна регулация в свободата на мненията.

Вместо да се превърнем в държава, в която всеки гражданин трябва да се чувства горд с историята и културата си, ние се разделихме между болния ракиен патриотизъм и още по - болния дребнобуржоазен нихилизъм.

Днес изпращаме 2016 и е време за равносметка.

Моята равносметка - изпращам една година, в която се сдобих с няколко болести, някои от които не особено излечими.

Но това е негативната част на годината.

Позитивната е, че синът ми порасна и вече има лична карта.

Че имам чудесно семейство, добри приятели че мама и родителите на съпругата ми са живи и здрави.

Че баницата, която сложих преди около час във фурната се изпече и довечера ще мога да се похваля на гостите си, че лично аз съм я направил.

Позитивната новина е, че животът продължава, дори когато имаш болки в коляното и дължиш пари на банка и частен съдебен изпълнител.

Позитивната новина е, че колкото и да е тъп мейнстриймът, колкото и да са посредствени идеите, които се насаждат на хората, ние сме тук, напук на всеобщата картинка и ще останем тук, защото...

ЗАЩОТО ТАКА!!!

ЗАЩОТО ВСЕКИ МЕЙНСТРИЙМ ЖИВЕЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА И ПРЕЛИВА В НОВ!

Май това е всичко.

Време е да налеем чашите, да сипем руската салата (извинявай, Иво Инджев), да комбинираме по нашия си уникален начин 12 - годишно уиски с пача и пуйка с кисело зеле и да си пуснем "Сам в къщи" 4, който започва от 13 часа по една от ефирните телевизии!

Довиждане, 2016. 2017 се очертава интересна.

Макар, че китайците казват - "Тежко на тоя, който живее в интересно време"...

Текстът е публикуван във Facebook.