Толерантността се възпитава, като преборим първо себе си
Последните дни, освен многото скандали у нас стана популярно и едно видео.
Видео на дете, което разказва как съучениците му го тормозят в училище.
Видеото не е българско.
И слава богу, защото ако се направи българско видео, ще се започнат статии в така наречената "преса" като например - "Детето от видеото било актьор, участвало в самодеен театър" или пък "Майката на детето от видеото като млада имала 5 аборта от различни мъже" или каквото още можете да се сетите на база на последните изследвания на свободата на словото у нас, на които ясно се вижда, че Нигерия е с 60 места по - нагоре в класацията...
Но не за това искам да говоря.
Преживял съм същото.
Причината - винаги съм бил дебел.
Като казвам "дебел", ще добавя, че в 8 клас тежах 100 килограма.
Тоест - не съм аматьор в това отношение и днешната ми "рубенсова" фигура и походка на водна змия го доказват.
В основното училище в Кюстендил (пето основно в квартал Могилата) имах доста "толерантни" съученици.
Обстановката беше толкова приятна, че по груби мои спомени съм влизал в ръкопашни схватки поне 10 пъти, понеже някакви идиоти от по - горните класове смятаха, че е добре да нападат вербално и физически всеки, който им изглежда различно.
Пред блока, в който живеех приятелите ми ме наричаха с милото "слон" и по - късно, когато започнах да свиря в групи (което се случи някъде около 6 клас) кой знае защо прибавяха думата "диско" към думата "слон" (вероятно с "диско" се обясняваше онова, което се опитвам да свиря, нищо, че по това време аз вадех сола на Джон Лорд, щото Пърпъл бяха в тренда).
Още тогава забелязах, че когато съм с едно или две деца, те бяха съвсем ОК с мен, но когато започнеха да се събират повече, изведнъж им идваше настроение да ми се подиграват заради физическия ми "разкош" 
Мина време, мен ме приеха да уча в София и дойдох в Музикалното училище.
По това време то бе елитна гимназия, в нея не учеха случайни хора, а наистина талантливи деца.
Тук всички бяха далеч по - толерантни, но въпреки това не прощаваха пролетарския ми произход.
Особено забавен за някои мои съученици от по-горните класове бе факта, че баща ми работи в баничарница.
Моментално започнаха да ме наричат "поничка", "баничка", "тутманик" и каквото още се сетите.
Приемах това търпеливо, но, признавам си, съм имал два случая на физическо спречкване, защото по принцип не съм от най-спокойните хора.
Мина още време.
Учих, ожених се, ходих в казарма, роди ми се син, синът ми порасна.
Странното е, че до ден днешен продължавам да получавам все едни и същи обиди, при това от хора, които по думите им биха умряли на площада в битка с MAFIQTA и КОМОНИЗДИДЕ!
Мога до утре да изреждам термини, като "свиня", "шопар", "плондир", "каца", "син на Джаба", "дебел плешив КОМОНИЗД", "свиня, слуга на MAFIQTA", "мазен подаграджия".
Но това са дребни подробности.
За какво ви разказвам всичко това ли?
Защото обществото ни си е такова.
Има си готови клишета за всеки, който не им се вписва в калъпа и си ги ползва още от ранно детство.
Такова ни е възпитанието.
Още в детските приказки дебелака е символ на ояждането - я с власт, я с пари, я с манджа.
А, както знаем, лакомията е сред смъртните грехове в християнството.
Обаче днес е модерно да говорим за толерантност.
А толерантността не е плакатен термин, с който трябва да се отчитаме като НПО - та пред нашия донор.
Толерантността се възпитава, като преборим първо себе си.
А след това се опитваме кресливо да защитаваме някакви имагинерни каузи.
Ако бях активист на някакво FAT ЛГБТИ, щях да извадя едни законодателни промени, според които всеки, който употреби думата "дебел" трябва да бъде съден.
Или всеки, който пренебрегне закръглена дама в някое заведение, трябва да бъде заклеймен за дискриминация.
Да де, ама аз не съм такъв и си мисля друго - ако самите ние се променим и преборим онова отвратително демонче на омразата, няма да имаме такъв проблем.
И това е работа на всеки един от нас поотделно.
С декрети и кампании тая работа не става.
Ако ставаше, по времето на тоталитаризма щяха да вкарват в затвори и щяхме да сме станали "толррантна диктатура на пролетариата".
Е, не станахме.
Само днес на някои думата "диктатура" все още им звучи добре, че дори я използват в политически послания за "румънски модели", но това е съвсем друга Да, Тема :)))
Научете се да приемате околните.
Дори когато не ви харесват.
Но най -важното - научете се да приемате себе си.
Слаби, дебели, тъпи, умни, красиви, грозни - накрая всички ще идем при Великия системен администратор, който въобще не се интересува кой какви физически и умствени качества има...
И те така...
Текстът е от плофила на автора във Facebook.
