
Лекарите от спешна помощ разказват за битката си за живота на пациентите
7.30ч. започваме с пациент, току що постъпил със спешна помощ с дихателна и сърдечна недостатъчност. Нощната смяна се бори за живота му, докато проверяваме къде по клиниките са останали празни легла и навличаме гащеризоните, маските и т.н. екипировка. Поемаме пациента, за да освободим преуморените от нощното един лекар, две сестри, санитар. Невероятно е, че са приели през нощта 7 пациента с COVID-19 в трите COVID-отделения, които са пълни над капацитета си.
8.00ч. на екрана на компютъра изведнъж светват имената на четирима пациенти, чакащи пред спешното. Каква изненада! Двама от тях са с доказан COVID-19 от седмица и имат задух, един е с кашлица и температура, третия си е правил положителен тест и четвърти ден не може да си свали температурата. Изолаторът ни е с две легла. Единият лекар с едната сестра поемат COVID-пациентите. Другият лекар и сестра се борят за живота на пациента, който няма COVID-19, но освен дихателна и сърдечна недостатъчност установяваме, че има и бъбречна недостатъчност.
8.30ч. през 5 минути пристигат две линейки с по една жена със задух и положителни бързи тестове за коронавирус. Преобразуваме миниатюрното спешно в една зала за неинфекциозни и два изолатора за мъже и жени. В единият има кислородна бутилка, но в другият няма. Дано не ни потрябва...
9.00ч. пациентът със сърдечна, дихателна и бъбречна недостъчност е уточнен и успешно се приема в интензивно. Отказвам да сваля двама нещастника, докарани от линейки със сатурация на кислорода под 80%. Не, не защото не искам да им помогна, а защото не мога да им помогна. Болницата няма свободни интензивни легла. Срам ме е да погледна пациентите, близките, измръзналите колеги от линейките. На ум и на глас псувам онези от телевизионния екран дето твърдят, че легла има и всичко е под контрол. Ще трябва да живея до края на дните си с тези откази да помогна на хора в животозастрашаващо състояние. Част от COVID пациентите вече имат готови изследвания и снимки и се започва битката за хоспитализацията им. За съжаление само един си отива в къщи, защото не е толкова зле. Другите 5 обаче са зле, като двама са с отрицателни тестове за COVID-19. Не, не защото не са болни, а просто са болни вече от две седмици и вирусът не е в носоглътката, а в белият им дроб и там ги убива бавно, но сигурно. Но НЗОК не изплаща клиничната пътека на пациенти без положителни тестове до 48 ч.преди хоспитализацията, нищо че са толкова с COVID-19, колкото и преди една седмица, когато са карантинирани след положителни тестове...
Е, разказът спира, защото докато се борим да хоспитализираме, болни от COVID, с отрицателни или положителни тестове за COVID-19 от носоглътката, независимо от клиниката, идват други пациенти и още и още и така до четиридесетима, от които 18 са хоспитализирани при затворени три ковид-отделения, интензивна кардиология и неврология. Как ги хоспитализирахме не помня, защото по-важното беше, че успяхме, за да им спасим живота...
Иначе легла има достатъчно и всичко е под контрол...но само в очите на политиците и зависимите от тях експерти. Реалността е като при военна блокада - от една страна вирус-убиец, от друга страна пациенти с какви ли не болести, сковани от страхове и недоверие, от трета – системата, разпадаща се от трансформации и популизъм.
За това не ви каним в спешното, когато нямате или не можете да си намерите личния лекар или няма часове за консултации със специалист! Ще чакате дълго и може да си тръгнете с болест, придобита от чакането.
Очакваме ви, ако животът ви е застрашен, а ние ще направим и невъзможното за да ви помогнем, въпреки обстоятелствата!
Текстът е от страницата във Facebook на Националната асоциация на работещите в спешната помощ