Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Санирай трудно: Всеки проект еднакъв, всеки вход различен

Четвъртък, 15 Август 2019 / Истории от града
289
  • StreetWatch
  • StreetWatch
  • StreetWatch
1 / 3

Красиво ли е новото лице на старите сгради? 

 

Късметлии са тези жители на България, които успяха да се организират, да преминат през бюрокрацията и да получат безплатния ремонт на фасадите на старите си жилища, щедро наричан саниране. Безплатното поставяне на топлоизолация и подмяна на дограма е почти единственият начин да се обнови нещо в огромните стари социалистически панелни сгради.  Но безплатно вероятно предполага и липса на претенции за това как ще се случи. История с продължение.

 

Три години след решението на Общото събание на етажната собственост, две години след одобрението по Програмата за енергийно обновяване на българските домове и една година след стъпването на строители на обекта, входът ни е „саниран“. Само нашия и съседния вход от общо седем жилищни секции на огромната бетонна сграда. Изглежда красиво, чисто и ново. Но стои като кръпка на общия фон.

В името на по-ниските сметки за ток стиснахме зъби и се въоръжихме с търпение и надежда. Платихме си за подмяна тръбите – няма вече да тече, следващия път парите за ремонт няма да потънат в мухъл заради течовете, които десетилетие не успяваме да открием.  Събирахме пари и за нови входни врати със системи за известяване, за пожарна инсталация, боядисване....Нали искаме да живеем добре, правим го веднъж, нека да е като хората. Ама не е съвсем. 

 

Тези, които си смениха дограмата по програмата, получиха нова дограма. Колко е качествена не знам, защото нашата беше сменяна преди това и ние отказахме безплатната. Никой не ни е е измервал прозорците, нито е проверял какви топлоизолационни характеристики имат, просто погледнаха и отчетоха желанието ни да не сменяме дограмата.

Имахме си и „комарници“ - да не влизат насекоми, да не излиза котката и такива удобства, за които сме си платили за рамките с мрежа на прозорците и те са ни е важни.

Вече нямаме – едната я скъсаха майсторите с някакъв инструмент, другата я омазаха с боя, третата рамка направо я зазидаха с топлоизолацията. Да, зазидаха я и си тръгнаха, а това го установихме, когато се опитахме да измием прозорците и разбрахме, че не можем да ги отворим.

За мръсотията по време на ремонта не отварям дума, хубавото винаги изисква търпение. Но съжалихме, че не поискахме да ни сменят дограмата – сега съседите имат нови прозорци, а нашите, които преди това бяха нови, са омазани с неизстъргваема мазилка. Е, съседите ни нямат мрежи против насекоми, и ние нямаме.

 

Иначе двата новобоядисани входа изглеждат много красиво. Стига да застанеш с гръб към останалата част на сградата, която си остана на кръпки с различни по цвят и вид изолации и различни по цвят и година на производство прозоци.

Ремонтът на съседния вход го прави друга фирма. Така, въпреки еднаквия проект и цветове, двата нови входа изглеждат различно. И топлоизолацията, която поставиха, е различна – като вид и клас, въпреки еднаквите характеристики на сградата, и мазилката е различна, и боята е различна, и плочките на тротоара са различни.

Впрочем плочките на тротоара са бонус за добрите съседи, които са успели да се организират и да се санират. И ясно поставят границата между единия и другия вход. Едните съседи получиха пет квадратни метра нови тротоарни плочки пред официалния вход –  проектът така предвижда. На другите съседи сложиха нови плочки и от задната страна на сградата – проектът така предвижда. Плочките също са различни и независимо от почти едновременното извършване на ремоните, явно всяка фирма има свобода да ги решава и да изпълнява по различен начин. 

 

Можеше обаче изпълнението да има някакъв смисъл и като е ново да бъде и красиво. Или поне функционално. А не криво, грозно и дразнещо отбиване на номера. Защото сега новият „тротоар“ пред входа на съседите е поставен върху стария, но плочките върху асфалта не покриват формата на досегашния тротоар – новата настилка свършва на 20-30 см преди ръба на старата и издига новия тротоар над нивото на стария, отдолу се подава афалт, а отгоре има криви ръбове на нов тротоар...“Красиво“ ново изпълнение, което приключва рязко на различна височина точно по средата на мислената граница между двете части на сградата – ходиш и се спъваш - ако решиш да ходиш.  Ако трябва да бъда оптимист, по-добре изглежда от ремонта на "Графа". 

Предстои да разберем дали ще спре да тече – това все пак беше най-голямата ни надежда. Засега не е текло, само комари и мухи ни ядат. И по-ниски сметки за ток чакаме, ще спестим от тях да си купим нови "комарници".

 

Вижте още:

Санирай трудно ... в София

Безплатното саниране приключва до година

Ремонтът на „Графа“: Не е хубаво, но е готово





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

саниране, ремонт, жилищни сгради, жилища, инфраструктура, строителство





StreetView

Състезанието на сапунерките

Вторник, 25 Септември 2018 / Приключения
Ентусиасти в надпревара със самоделни колички   На 30 септември за пета поредна година ентусиасти ще се изправят един срещу друг със своите самоделни колички. Red Bull Soapbox e международно състезание, което обединява хората с бензин в кръвта в еднодневна надпревара с ръчно изработени [...]

Четири месеца след пожара: Драгоманското блато се съживява

Сряда, 20 Май 2020 / Места
Предстои възстановяване на част от изгорялата посетителска инфраструктура със събраните дарения   Растителността в района на Драгоманското блато започва да се възстановява, след като педи 4 месеца  огомен пожар унищожи голяма част от тръстиките, папура и камъша във влажната зона, а [...]