В народните поверия на този ден се лекува безплодие. Според някои от преданията - по доста странен начин
На 9 юни тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

В българските традиции Спасовден е свързан с много предания. Като повечето празници, и този има езически корени и различни поверия и легенди. Едно от тях е, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. В този ден идват самодиви, които се кичат с цъфналия предната нощ росен. Затова всички болни или безплодни жени трябвало да преспят на росеновите ливади.
Според друго предание булките отивали сами под росена или в някоя пещера. Като разпънели даровете на червения месал, в късна доба при тях се появявали овчарите – хем да споделят донесеното, хем заедно да „преборят" болестта. Ако жената заченела, смятало се, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. А поверието гласи още, че нито съпругът, нито който и да е имал право да пита какво се е случвало.
Има и версия, разказвана от старите баби, според която живеещите в две отдалечени планински села моми и ергени се събирали в нощта на Спасовден в една пещера в околностите и всеки момък оставял някакъв „нишан“, по който момата да го познае. Така, ако забременее, булката отивала в съседното село да намери момъка и се „взимали“. Ако не забременее, оставала с „Те ти, булка, Спасовден“.
Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.




