Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

За различните, които градят света

Понеделник, 21 Май 2018 / Истории от града
371
  • Facebook

И за таланта на едно момче с аутизъм, което е отличник и писател

 

Спомням си, преди доста време вече замествах болна колежка в един от седмите класове, т.е. при деца на дванадесет- тринадесет години. При влизането си в класната стая забелязах на най-предния чин да седи дете от тези, както ги наричат днес, "с особени потребности", а до него - жена на средна възраст. Часът започна, а жената не излезе. Набързо съобразих, че това трябва да е придружител; впоследствие се оказа, че е майката на момчето, която всеки ден идвала на училище с Лъчезар (така се казваше) и седи до него от първия урок до последния. Когато поиска да каже нещо, той леко я побутва; тя хваща ръката му и му помага да изпише с големи букви неговата реплика, след което я прочита на глас.

Тъй като виждах учениците за първи път, започнах часа с кратък разговор за неща, които считам крайно важни за тях - какъв е смисълът на учението, какво означава да си зрял човек, какво представлява един единен клас и колко много усилия са нужни, за да се изгради, за отношението към учителите и родителите, за уважението, което момчетата дължат на момичетата и т.н. Направи ми впечатление, че Лъчезар често вдигаше с неумел жест лявата си ръка към мен, след което нетърпеливо побутваше с дясната майка си, за да я поеме, защото иска да напише нещо. Порази ме дълбочината и духовността на неговите послания – дори често майка му прочиташе неща, които вече бях отворил уста да кажа, но бях млъкнал, за да му дам думата, понеже бях видял, че вдига ръка.

Лъчезар е аутист. Допреди няколко години, поради късогледството на някои психолози е бил на границата да бъде обявен за умствено изостанал, но когато започнал да печели трудни математически състезания се оказало, че не само е на равнището на "нормалните" деца, но че далеч надхвърля личностното и интелектуално развитие, съответстващо на възрастта му. Излишно е да казвам, че Лъчо е отличник в клас.

Майката сподели, че Лъчо се научил да чете, да пише и да смята "ей-така", от въздуха - без никакви уроци. След това ми показа негови писания от предишни години и аз останах поразен от чистотата, свежестта и умението на написаното.

Майката на Лъчезар добави, че не се е налагало да редактира нищо в творбите му - единствено да поправи някои правописни грешки, а също и че в момента Лъчо пишел научнофантастичен роман.

От тогава измина година и половина, и ние често се срещаме по коридорите, поздравявайки се като стари приятели. Онзи ден, при поредната ни среща ме чакаше изненада - Лъчо най-сетне бе издал романа си! Познавах кратък откъс от него, още от когато се запознахме, но сега, вече с книжката в ръка, не мога да не изразя своето възхищение - усещането ми е същото, както когато като единадесетгодишен четях "Ян Бибиян" на Елин Пелин. Жива, сочна, на места игрива реч, неподдаващо се на описване въображение, напълно в съответствие с темата, динамика и разнообразие на действието, приятни илюстрации, подготвени от самия Лъчо... да изброявам ли повече?

Книгата не само е хубава - препоръчвам я горещо на всеки семегеец, особено на обичащите научната фантастика, а най-горещо - на семегейците от пети до седми клас.

Да си честитим един истински, самороден писател семегеец! И да се убедим, за кой ли път вече, че най-добрите ни учители - това са нашите деца!

Екземпляр от книжката ще бъде оставен в библиотеката, а които желаят да си я закупят (7 лв.), моля да се обърнат в 9Б към майката - г-жа Маруся Вълчева. Събраните средства ще бъдат насочени за подпомагане на Центъра по аутизъм.

Можете да се свържете с г-жа Вълчева и във ФБ: Marusia Valcheva или пък да пишете направо на Лъчезар: lucho2001@dir.bg

В заключение качвам кратък текст, написан от Лъчезар, когато е бил в 4-ти клас (не е от романа):

 

МОЕТО ИЗОБРЕТЕНИЕ

Моето изобретение ще прави хората добри. То ще излъчва невидими лъчи, които ще обхващат цялото земно кълбо. Така войните ще спрат, богатите ще помагат на бедните с храна и подслон. Ще спрат престъпленията и полицаите ще помагат на децата и възрастните да пресичат и да не се губят. Шофьорите ще дават път и няма да има катастрофи. Дори микробите ще станат добри и ще „оздравяват”, а не разболяват. Лекарите ще превръзват само ожулено и натъртено. Всички ще работят и светът ще е по-чист.

Лъчо

 

‎Текстът е публикуван във Facebook от Constantino Dimitrov‎

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Лъчезар, аутизъм, книга, математическа гимназия

Street of Hope

Граждански некомпетентни...

Петък, 10 Ноември 2017 / В клас
Голяма част от тийнейджърите не смятат, че законите трябва да се спазват, а личното мнение - да се уважава   Едва 42% от родните тийнейджъри смятат, че законите винаги трябва да се спазват. Също така само 55% от българските ученици споделят виждането, че следва да се уважава правото на [...]

Да отгледаме птиче, което ще може да лети

Събота, 10 Март 2018 / Родители
Майката орлица не е тази, която постоянно пази детето си, а тази, която го учи да се справя само и да взима решения     Да възпиташ самостоятелност в децата е продължителен процес, който започва след навършване на първата годинка и продължава през цялото детство. Най-сериозно [...]