Къде куца системата на интеграция и как изглежда бежанския проблем в очите на обикновените хора
Германия е най-гостоприемната страна за бежанците от Евросъюза и въпреки че в момента правилата са такива, че легалното достигане Европа не е възможно, именно Берлин е целта на хората, които напускат Сирия и Афганистан. Само през миналата година в Германия влязоха над 1 млн. души, а според прогнозите на немското икономическо министерство до 2020 година се очаква техният брой да се утрои. Немското общество се настрои срещу политиката, водена от канцлера Ангела Меркел още след масовите изнасилвания в Кьолн през новогодишната нощ, а след атентатите от последните дни, вече открито се говори, че Германия е в списъка на целите на терористични атаки. Как иглежда всичко това през очите на обикновените хора?
Настроенията към мигрантите, които за разлика от България, немската държава полага усилия да интегрира, са от меко негативно (недружелюбно) до силно негативно, разказва Мария Шютцлер. Тя живее в Хам, в Северен Рейн – Вестфалия. Градът е с около 180 хиляди души население, което за стандартите на Германия е по-скоро малък град. Тук обаче се проявяват типичните проблеми на област Рур, най-пострадалият от „гостите“ от 60-те години, работили основно в тежката индустрия - мините и стоманодобивните/преработвателни предприятия. Мария разказва, че в региона вече всяко второ новородено дете е с чуждестранен произход - второ или трето поколение чужденци. На този фон отношението към новопристигащите никак не е гостоприемно.
„Немското общество е по принцип много чувствително по отношение на чужденците и реакциите са от недружелюбно отношение до непрекъснато палене на подслони за бежанци. Повечето такива случаи не стигат и до пресата - трябва да изгори приюта или да има жертви, за да се публикува. Цензурата върху подобни новини е голяма - зная го от вътрешен източник. Колкото до атентатите - коментират се само в медиите, вярно е, че аз живея далеч от Байерн, но хората около мен не вярват, че това е по същност терористичен акт, а по-скоро единични актове на хора с психически проблеми“, разказва Мария.
Според нея системата си върши работата добре - бежанците се настаняват разпръснато между останалото население, има и в района на Рур.
„В кооперацията остреща настаниха бежанци и са ми постоянно пред очите. Фирмата наемател ни предупреди писмено, че ще настаняват бежанци и да проявим разбиране. Дойдоха и социални работници. Проблемът е, че начинът, по който се случват нещата не може да не доведе до проблеми - 70% от новодошлите са млади мъже“, разказва Мария.
Според нея ситуацията, в която са поставени тези млади хора, логично води до неща, подобни на това, което се случи в Кьолн: „Какво може да се роди в главата на едни здрави млади мъже, оставени без абсолютен контрол и авторитет (т.е. извадени са извън общността си и авторитети там, които да им слагат спирачките) и със 100% свободно време, освен глупости? От която и нация да са, ще се случи все същото - ще преследват млади, красиви момичета като плячка. Естествено тук ситуацията се допълва от религиозни и народоприсъщи манталитети“.
Каквото и разбиране да проявяваш, на никого не му харесва да опипват дъщеря му в автобуса или на басейна, допълва Мария. А по думите й подобни случаи набират лавиноопасна сила и макар да няма вече брутални посегателства, "меките" посегателства върху момичета са вече ежедневие.
По думите на Мария Шютцлер немското общество едва сега започва да прави първите признания за грешките си по отношение на "гостите-работници" от 60-те. Всъщност 2-то и 3-тото поколение на тези гости създават гетата и проблемите в обществото: „И да си го кажем направо - проблемите са в цялата европейска общност. В Германия положението не е по-различно от Франция, Англия или Белгия - т.е. огромни региони и маси, които са абсолютно изключени от общественото развитие. Едва сега някак си се признава, че само завършването на училище тук не ти отваря всички пътища“.
