Кризата на идеи и ценности е много по - страшна и от мафията, и от корупцията, и от статуквото
Дали “окръжното”, спуснато до работещите в една телевизия е вярно или не - изобщо не ми се влиза в този разговор.
За момента няма нищо, доказващо безспорна достоверност.
Но не това ме вълнува.
Бачкал съм в телевизии. Например, докато бях сценарист в една външна продукция в БНТ съм получавал мейл с окръжно, свързано с това, че е добре като сценарист да понамаля шегите с...Костов.
Приех го философски и пак се бъзиках с когото си искам.
В друго предаване, пак по БНТ пък ми заповядаха веднага да спра ебавките с...Графа, но аз пак не спрях, а скоро след това си тръгнах от предаването.
Но и това не е проблем.
Проблемът, скъпи ми приятели, вече не е в това, че телевизиите, особено частните, плющят програмата си в посока, която ги устройва политически и корпоративно.
Проблемът е, че самите ние вече желаем именно това.
Замислете се - от утре спираме да гледаме интервютата на Мондьо с чалгаджии.
И Мондьо се замисля, оглежда се, па взема, че започва да интервюира художници, писатели, композитори.
Или - Бойко и неговите пресконференции ни писват. И ние спираме да ги гледаме. И той вижда, че няма за кого да дава пресконференции и спира да ги дава.
И после вместо Бойко гледаме филми на Пазолини, на Тарковски и Фелини по телевизиите.
Какво, мислите, че това е утопия? Преди две години в Испания, в събота вечер гледах двете серии на “XX век” на Бертолучи по една от техните големи частни телевизии. В събота, в прайм тайм. Може. Ама не искате.
В телевизиите работят доста клети хора. Има и смислени, но повечето са клети. Те не се различават от държавните чиновници - вадят едни графики и викат - тука пише, че се гледат най - много чалгаджии, плеймейтки, врачки, генерал Мутафчийски и Бойко Борисов.
И клетите женици, работещи на отговорни постове в телевизиите започват да звънят и да канят въпросните хора.
И се получава следната връзка - ние гледаме тези клетници, защото друго не се предлага.
А жениците от телевизиите викат - ето, само това е гледаемо - и отново викат същите клетници, зер друго не се гледа.
В това перпетуум мобиле дори няма нужда от цензура.
Цензурата предполага мисловен процес.
А такъв в медиите няма.
И последно, че много дълъг дойде тоя статус.
Проблемът, скъпи приятели, е в нас.
Защото ние си избираме идиоти.
Ние сме толерантни към идиотия.
И ние сме хората, които, ако искат, могат да променят това, но няма да го направят.
Защо ли?
Защото така...
Кризата на идеи и ценности е много по - страшна и от мафията, и от корупцията, и от статуквото.
И да...
Най - големият ни враг сме си самите ние...
Текстът е публикуван в профила на автора във Facebook
Вижте още: