Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Хляб или свинец*

Петък, 02 Юни 2017 / Общество
360
  • Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…

Отдаваме почит на Христо Ботев  - героят, който избра смъртта заради свободата

 

Точно в 12 часа България ще застане мирно и ще сведе глава в памет на Христо Ботев и всички загинали за свободата на Родината. Така е всяка година в Деня на Ботев, в който си спомняме, че свободата не ни е дарена, а е извоювана с кръвта на велики личности и герои.


За България Христо Ботев е много повече от пламенен поет, влюбен в свободата и родината си. Той е човекът, който тръгва към България със съзнанието, че жертва себе си в името на свободата.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. След пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий, Христо Ботев е принуден да напусне града, за да не бъде заловен от турските власти.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

Премества се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и на други места. Там осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. 

 

 

През 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. Тогава се ражда и едно от най-известните му произведения “На прощаване”. Четата обаче се разпуска, а малко по-късно Ботев остава без никакви средства. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Тогава започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".

Пламенната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. е една от основите на националноосвободителното движение. Историците се обединяват, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т. нар. “стари” – нещо, което отблъсквало буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от самия Ботев.

Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които да участват в освободителното въстание.

Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876 г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той сам организира чета и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”.

 

 

На следващия ден те превзели кораба и накарали капитана да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, хората били наплашени от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османските войски, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876 г. в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев.

Има много версии по въпроса чий е куршумът, убил героя - вражески, "приятелски" или дошъл от неговата собствена ръка - в последните дни Ботев е бил отчаян от пасивността и бездушието на народа, който е тръгнал да освобождава. Но не това е най-важното. Важното е, че Христо Ботев посвещава целия си живот на вярата, че България трябва да бъде свободна.

Нека сведем глави пред смелостта. И да помним героите. Защото днес повече от всякога имаме нужда да уважаваме делата им и да разбираме устрема им. Защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“!

 

Борба

 

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря —
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй — грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай —
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ — вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби — зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

 

*Свинец – куршум, олово

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Христо Ботев, свобода, герои, освободително движение, Априлско въстание

StreetInside

Токсичните хора

Неделя, 03 Септември 2017 / Към себе си
Пет типа личности, от които трябва да се отървете веднага   Свързването с правилните хора е решаващо за щастието ни. Може би сте чували думите на Джим Рон, че човек е нещо средно между петте типа хора, с които прекарва най-много време. Околните оказват влияние върху начина ни на живот [...]

Стресът на работното място

Събота, 14 Октомври 2017 / Кариера
Ако постигнете контрол над ума, това означава, че ще можете да контролирате действителността си и стреса във всяка ситуация   Най-голяма част от нашето активно денонощие ние прекарваме на работа. Затова как се чувстваме на работното място, зависи не само от това какви условия на труд е [...]