Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Любовта е свобода и приемане

Неделя, 18 Април 2021 / Към себе си
213
  • сн. Милена Римпева

Последното, което трябва да направи човек е да се откаже от искрата, която го кара да се чувства жив

 

Животът ни срещна с мъж, който живее високо в планината и отглежда животни съвсем сам. Все още не е открил жената, с която би искал да сподели пътя си, но от думите му, сякаш това му тежеше. Беше човек с голямо сърце, винаги готов да помогне на всеки и да се раздаде с всичко. Когато се заговорихме на тема семейство, той ми сподели, че когато срещне някоя девойка, никога не й разказва за животните и планината, защото би я отблъснал. Той имаше и къща в близкия малък град, където бе готов да се върне в случай, че открие жената за него.

- Нали знаеш какви са жените в днешно време? Съвременните момичета никога няма да дойдат тук, в този чукар, да работят земята, да се грижат за животните или да се трудят от сутрин до вечер! Гледат лесното - дрехите, косите си, ноктите си и парите, разбира се! Затова и не им споделям за тази част от живота си, защото, ако открия човека, ще се откажа от всичко това, ако е нужно! - сподели той.

Всичко, което ми сподели ме натъжи много! Един наистина уникален човек, само защото не се вписва в нормите на съвременното общество, а във вечните морални ценности и добродетели, с годините бе готов да се откаже от себе си, заради друг човек. Той и планината бяха едно, именно тя го правеше толкова неповторим и добър, и последното, което трябва да направи човек е да се откаже от искрата, която го кара да се чувства жив, заради когото и да било. Ако жената, която срещне, е наистина неговия човек, тя ще го обожава именно заради всичко, което е, а не заради онова, което би могъл да промени. Ако срещнем човек, който ще бъде с нас, заради наша евентуална промяна, то този човек не желае да е с нас, а с някаква илюзия за измислен образ. Това не е любов! Любовта е свобода и приемане! Природата ни е създала, такива каквито сме и трябва да обичаме всяка частица от себе си, защото е божествена! Ако изберем промяната, заради друг човек, а не заради самите себе си, се обричаме на вечна самота, макар и обградени от семейство! Първо, винаги трябва да бъдем верни на себе си! Едва тогава може да бъдем и нечия друга опора и любов!

- Ти си прекрасен човек! Не се променяй! Животът си знае, работата и ще се случи най-доброто за теб! Просто бъди себе си! Виж, например, мен! Аз дойдох тук! - казах аз, а в неговите очи блесна усещането, че е приет.

- Ти просто си луда като баща си! - смеейки се отвърна мъжът.
- Да, но не съм единствена! Значи всичко е възможно! - заключих аз.
Независимо дали сме овчари, планинари, чистачи, дипломати или шефове, винаги може да изпаднем в ситуацията на този човек! Никога обаче не бива да забравяме, че вече сме съвършено несъвършени и сме неповторими в своите странности и различия! Само трябва да се доверим на Живота, защото той винаги намира начин да се погрижи за всички свои чеда, дори когато, на някакъв етап, има липса по пътя ни! Нагоре, надолу... Но винаги себе си!

 

Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook 

 

Вижте още:

Диагнозата „мое“

Да спреш, за да продължиш

Не е просто езда

Щастието е лична отговорност

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

любов, свобода, приемане, отношения, Към себе си





Street of Hope

Камерите няма да помогнат

Петък, 12 Май 2017 / Гласът на детето
Те могат да са средство за контрол на агресията, но едва ли ще са полезни за възпитателния процес    В последните дни новините, свързани с насилие върху деца, са буквално всекидневни. Една от националните телевизии дори ги пусна в хроника, защото иначе трябваше да посвети половинат [...]

Първият учебен ден: Да не се поддаваме на страха

Вторник, 15 Септември 2020 / В клас
Тази учебна година ще бъде успешна, ако издържим най-важния изпит – този да останем хора въпреки трудностите   Малко са дните в календара, в които денят е празник, не защото е определен официално за такъв, а защото всеки е съпричастен към него по своему - чака го с нетърпение, под [...]