Желанието да притежаваме нещата прави живота ни сложен и изпълнен с трудности
Диагнозата "мен" и "мое"! Дали повечето ни страдания не идват именно от желанието ни за притежание! Моите приятели! Моят интимен партньор! Моите деца! Моята работа, бизнес професия! Моята власт! Моята кола! Моят дом! Моята почивка! Моите принципи! Моите разбирания! Моето образование! Мен, мое, моите... Няма край този списък! А, кое от всички тези неща е наистина наше? Нима, когато затворим завинаги очи, ще си вземем нотариалния акт с нас в гроба, или любимия човек, или децата, или властта, или банковите си сметки? Нищо от това не е наше!
Единственото нещо, с което всеки идва и си отива е неговата душа! Всичко останало е преходно и променливо! Моята душа е единственото, което имам и което знае кой е пътят към най-добрата ми версия в това тяло на тази земя! Искаме да притежаваме дори етикетите - "Аз съм йога", тоест този етикет е и мой вече, щом мога да правя определени техники. Моето име е Милена! Да, това е думата, с която ме разпознават хората в това тяло, но името не е Мое!
Желанието да притежаваме нещата прави живота ни сложен и изпълнен с трудности. Когато харесаме някакъв спорт, бързаме да си купим оборудването за него, сякаш ако то не е "мое", а взето под наем или дадено от приятел за временно ползване, вече се руши истинския смисъл на спортуването, а той определено не е в марката или "моето" оборудване. Когато отидем на някое ново местенце, което много ни хареса, веднага започваме да мислим как да си купим имот там, да го направим "мое". Усещането за приказност, което то ни е донесло не е в притежанието, а в свободата и лекотата му. Докато го правим свое то бавно и постепенно започва да губи своя чар и да се превръща в даденост, като всички останали наши притежания.
Защо хората предпочитат любовници пред постоянните си партньори, защото в основата с тях стои свободата, а не притежанието! Но, тази свобода на духа е възможна във всяко партньорство, не само в забраненото! Понякога поглеждаме чужда вещ и искаме да стане "моя". Когато положим всички усилия, за да я имаме, се радваме за кратко и после се прехвърляме към следващата. И така още, и още притежания на вещи, материи, хора, власт, пари, разбирания... И пак питам, кое от всичко това "мое" ще отнесем със себе си от този свят? Нито едно от тези неща! Нито едно! Тогава, защо цял живот рушим душите си за още "мое", за да разберем едва накрая, че нито едно от тях не е "мое"! Не мисля, че е нужно да дойде краят, за да осъзнаем, че има и друг път, на "моята" душа! Пътят, по който целта не е в притежанията, а в свободата на духа и доверието в Живота, че сме родени, за да живеем в лекота и радост!
Да оставим настрани "мое" не означва да се откажем от всичко и да живеем на улицата... Не! Става дума за вътрешно усещане и възприемане на света! Тогава може да имаме сто хиляди притежания във външния свят, но за душите ни те биха били просто крайпътни спирки в пътешествието ни на земята, без никакво обвързващо и пристрастяващо значение! Само чиста свобода, радост и лекота в "моята" душа - единственото нещо, което "имам"!
Вижте още:
