- Защо не мога да се наслаждавам на дребните неща в живота? Защо не изпитвам радост? Имам всичко, а все нещо не ми е наред... Няма никакъв смисъл да се живее! - сподели с мен едно прекрасно създание.
- Знам, че караш колело доста често! Защо го правиш? - попитах аз.
- Какво общо има това с проблема ми?
- Просто ми отговори! - настоях аз.
- Карам колело, защото ми харесва и се чувствам добре! - отвърна тя.
- Значи открихме една малка радост в живота ти! - подканих я аз.
- Не е така! - раздразнена продължи тя - Дори, когато карам колело не ми е сто процента хубаво! Може би на петдесет процента, защото си мисля всякакви други неприятни неща! А и когато спра да карам изобщо нищо не остава от удоволствието, че съм го направила!
- Вечната борба за сто процентово щастие на всяка цена по всяко време! Нали така казват в книжките, че трябва да бъде. Разбирам те! Именно това желание за постоянна радост и максимално удоволствие във всичко кара толкова много хора постоянно да усещат себе си неудоволетворени и нещастни. Животът е палитра от всичко! - замислих се аз и продължих - Нека ти разкажа за пеперудите! Неповторими създания на природата като всичко останало в нея. Майката пеперуда снася яйцата си върху листата. Излюпват се ларви, които по-късно изграждат свое убежище, наречено какавида. Гъсеницата се развива в тази какавида и постепенно се превръща в прекрасната пеперуда, която ние познаваме. Този процес на трансформация обаче е дълъг и погледнат с очите на човешкия ум - безкрайно болезнен. Дали гъсеницата си е мислила: " О, какво страдание! О, колко съм нещастна и как боли!". Тя просто се оставя в ръцете на този божествен процес, за да се превърне в кралицата на цветята! Продължителността на живот на повечето пеперуди е от две до четири седмици. Едва ли някоя от тях си е казала: "Няма смисъл в живота ми! Така или иначе ще живея само няколко дни! Колко ли щастие ще изпитам за това време...". Пеперудите Монарх снасят по четири поколения и само последното от тях живее около осем месеца като прелита над пет хиляди километра, за да стигне до горите на Мексико. Там остава около четири месеца, в които не се храни, а използва само набавените мазнини в тялото си. Появата на първите цветя е истинско пиршество за тях и след това отново хиляди километри към дома, където снасят следващото поколение и напускат земния си живот. Как успяват да се върнат безпогрешно на същите дървета? Как никога не губят посоката? Как минават през безкрайните трансформации? Какъв е техният смисъл и щастие? Зад всичко това стои Висшият Разум, който с невидими ръце напътства всяко свое създание. Дава му всичко, от което се нуждае - трансформации, болка, страдания, радост... Всичко!
Погледнах я и запитах:
- Какво ще кажеш сега за твоите "само петдесет процента щастие"?
Тя се усмихна широко и се качи на своето колело, за да отиде на работа...
Всички имаме своя път и от малки ларви се превръщаме в прелестни пеперуди. Прелитаме над света и оставяме част от себе си в него! Защо? Такъв е божият план... Просто да бъдем - и тъжни, и гневни, и щастливи, и усмихнати, и плачещи... В горите на Амазония пеперудите се хранят със сълзите на костенурка, за да си набавят липсващи минерали. Сълзите са точно толкова ценни, колкото и усмивката! Всичко е на съвършено правилното място сега!
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Вижте още:
