Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Магията на Живота

Петък, 27 Март 2020 / Към себе си
350
  • pixabay.com

Страхът не ни предпазва от страдание. Той само ни кара да живеем мъртви

 

Магията на Живота... Посети ме в един мартенски ден по време на Холера на Съзнанието!
Получих съобщение от едно пораснало момче. Момче, което помня с първите си училищни трепети. Онези, които не познават физически допир, онези, за които просто да зърнеш някого те кара да трептиш като струна на китара. Така и не си казахме дори "Здравей!". Само поглед и очакване да се засечеш с някого по училищните коридори. Може би съм била в пети клас... Той беше по-голям от мен и няколко години по-късно отиде в казарма. Тогава получих първото си любовно писмо.
А днес? Същото пораснало момче бе открило чернови на писмата си, потънали в прахта на забравата, под паяжините на времето. Между тях бе открил и писма от неговата майка, в които му бе разказвала как е била в моя дом, с моите родители. За техните разговори, емоции и усещания... Четях и се носех, някъде далеч от Земята... Едвам разчитах почерка на едно отминало поколение. Избледнялото мастило напомняше за цяла вечност време... Но емоцията беше вътре, запечатана във всяка дума и ред.
После се оказа, че и първото писмо от казармата също е живо. Когато започнах да го чета, сякаш бях погълната от машина на времето. Пак седнах на моя син стол в бащината къща, моето ученическо бюро, зелената ми настолна лампа и писмото... Първият трепет на едно свито сърчице, което не познава човешката любов, но копнее да я докосне. В това писмо момчето бе изпратило своя адрес, в очакване на отговор. Но! Дали това се случи? Не! Моята майка взе писмото, прочете го и категорично ми забрани всякакви контакти, защото не мисли, че е дошло времето за това. Тя беше много строга с мен и аз никога не си позволявах, когато бях малка, да престъпвам думата й.
Днес... , няколко писма, и споделяне на спомени от това време, в което момчето дори не е знаело, че аз съм трептяла, всеки път, когато го срещна в училище.Бе дошло време да разбере, че неговото писмо е имало отговор по това време, но не е имало как да стигне до него. Само Животът знае кога и как е времето за всяко нещо! Повече от 25 години по-късно се посмяхме заедно колко сме били срамежливи и двамата. И колко е важно да бъдем истински, искрени и да изразяваме чувствата си. Дори и емоциите ни да бъдат отхвърлени, дори и да бъдем наранени, ще сме живяли изцяло. Страхът не ни предпазва от страдание. Той само ни кара да живеем мъртви. Искам, когато някой ден си отида от това тяло, да няма и съмнение в мен, че не съм изпяла всяка нота дошла дълбоко от сърцето ми. И ако понякога цената е тъжната песен на болката, то плащам я. Животът е всичко! И болка и радост... Да бягаме от болката, означава да обърнем гръб и на щастието!
Така, изпълнихме деня с много смях и приятни емоции. И двамата сме срещнали своите половинки, и двамата имаме своите деца и всеки от нас е открил своето място в живота. Бяхме безкрайно радостни да си спомним за първия ни полъх на любовен трепет от една отминала епоха...
По време на Холера на Съзнанието аз лежах, защото имах разкъсано мускулно влакно, в резултат на вдигната тежест... А Вселената ме дари с безценни, необясними за ума и вълшебни за духа, мигове... Благодаря! Животът е космическа, необяснима сага между безброй различни светове!

 

Вижте още:

Животът е в простичките неща

Изборът да бъдеш мил, а не прав

Как да не се изгубим в егото?





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

към себе си, живот, писмо, страх, любов, отношения

StreetView

Вавилон вече е под защитата на ЮНЕСКО

Неделя, 07 Юли 2019 / Места
Древният град пострада от „Ислямска държава“, американската инвазия и местните търсачи на артефакти   Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО гласува за включването на месопотамския град Вавилон в групата на обектите на световното наследство след три десетилетия лобиране [...]

Призрачни места: Европа в Китай

Неделя, 26 Юни 2016 / Места
  Странно или не, но в Китай има подобия на много европейски градове – с изцяло френска, италианска, немска, австрийска, холандска архитектура. А това, което ги обединява, е, че не се радват на особен интерес от местното население, ако говорим за заселване там. Затова пък привличат [...]