Преживяването на манежа върви ръка за ръка с неприятна миризма на конюшните, почистването на клетките и грижата за коня
Бях седнала на оградата на манежа и се наслаждавах на урока по езда на сина ми в далечината. Погледът ми се рееше между всички коне, които така величествено препускаха в огражденията. Една жена близо до мен ме попита:
- Извинявайте, но защо детето ви влиза в конюшните? Какво прави там, просто ми е любопитно...
- Първо помага при оседлаването на коня, сресването му и подготвянето му за езда. А след като приключи урока, му измива копитата, разхожда го и го прибира в бокса, където го храни с любимите му лакомства. - отвърнах аз.
- Защо му е всичко това? Нали идва, за да язди? Идвам, конят ме чака на манежа, а после има кой да се грижи за всичко останало! - продължи тя.
- Напълно ви разбирам! Но моята гледна точка е друга! Искам детето да създаде истинска връзка с тези великолепни създания. Да премине през целия процес и да се погрижи за коня, който язди. Да го доведа, само, за да се качи на коня и да го потупа високопарно за язденето накрая, за мен е чиста суета и загуба на истински ценното - а именно взаимното опознаване и споделяне на мига между човека и животното. И не на последно място искам да види на практика, че животът не е само цветя, а и много изпражнения и кал. Трябва да знае, че те са естествена част от пътя ни. Когато се сблсъка с тях, трябва смело да мине през калта, усещайки аромата, цапайки се до кости. Трябва да знае как, ако се подхлъзне да стане отново, да продължи и да измие фекалиите от себе си. Умален вариант на големия свят е този манеж за мен. Радвам се, че синът ми изцяло минава през тези процеси, преодолявайки собствения си дискомфорт на моменти.
- Знаете ли, може и аз да опитам... - замислена заяви жената - Мисля, че моят инструктор не предлага подобна услуга обаче!
- Може би е време да го смените, тогава! - засмяна отвърнах аз, а после й пожелах прекрасен ден.
Ние, хората правим така с всичко и най-вече с любовта. Вземаме красивото и удобното за нас, а грозотата и неудобствата, захвърляме и обръщаме гръб на цялото, защото то съдържа и двете. Ездата върви ръка за ръка с неприятна миризма на конюшните, почистването на клетките и грижата за коня. Любовта върви ръка за ръка с болката, различията, сълзите. Розата има бодли! Такъв е животът! А изборите са само наши!
Вижте още:
