Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Щастието е лична отговорност

Четвъртък, 06 Февуари 2020 / Към себе си
189
  • unsplash.com

Когато ние самите нямаме вътрешен покой, баланс, любов и светлина, какво може да дадем?

 

От няколко дни мъжът ми се чувства дискомфортно поради проблеми в работата си, за които петгодишният ни син няма представа. Тази сутрин обаче веднага след като се събуди, а баща му вече беше излязъл, ми каза:
- Мамо, ела при мен, искам да поговим за нещо!
- Разбира се! - казах, оставяйки всичко, което правя, за да седна до него.
- Виж, тати ми е много странен! Нещо му става! Чудя се дали да не правим всичко, както той иска, за да го направим щастлив!
- Прекрасно е, че си загрижен за баща си! Но има нещо, което трябва да знаеш! Да се държиш и правиш всичко, което някой иска от теб, за да го направиш щастлив, е нещо ужасно! Приеми го като вид болест. Никога, никога не прави нещо само с цел да направиш някого щастлив, потъпквайки себе си! Това е като да отидеш до кофите за боклук, да бръкнеш и да изкараш остатък от храна, целия в мръсотия и червеи, и да я изядеш! Моля те, никога не прави нещата заради другите! Независимо за кого се отнася, нито за мен, нито за баща си!
- Ууу, това с кофата е ужасно!!! Да ям боклуци! Не! Никога! Добре, разбрах няма да правя така! А какво да направим тогава за тати? - попита той.
- Най-доброто, което можем да направим за тати, е ние с теб да сме добре, да сме спокойни и да се забавляваме както винаги, когато сме заедно! А проблемът на тати е нещо, с което той сам трябва да се справи! Нашата работа е да сме спокойни и да му дадем любяща и спокойна атмосфера, за да открие сам баланса си отново! - отговорих аз.
- Супер! - щастлив каза той - Значи само трябва да си играем и всичко ще е наред!
- Да! Точно така! - с радост казах аз и го прегърнах.
Именно тази болест - правенето с цел постигане на чуждо щастие и косвено нашето, е най-голямата черна дупка в съзнанието ни от детските ни години. От малки трябва да правим това или да се държим иначе, за да може мама да е доволна, за да може тати да ни купи подарък, за да може учителката да ни похвали... По-късно в живота се държим така, както иска половинката ни, за да е щастлив той, а в един момент ние се изгубваме и забравяме кои сме. Винаги се опитваме да дадем на хората, очакваното от тях поведение, за да бъдат те доволни, а ние приети. Това е като двама просяци да се опитват да си дадат помощ, при положение, че и двамата нямат нищо. Много хора казват, че това е егоизъм! Само се чудя как бихме могли да дадем нещо на другия, което ние самите нямаме. А дали след като сме дали всичко от себе си за нечие щастие, съсипани тотално от факта, че дори не сме имали какво да дадем е много възвишено и похвално! В тази игра има само двама губещи и нищо повече! Когато ние самите нямаме вътрешен покой, баланс, любов и светлина, какво може да дадем? Даваме заблудата на ума, че сме важни и ценни в творенето на чуждо щастие! Подхранваме фалшивата илюзия в човека срещу нас, че може да е щастлив заради нас! Но не му ли даваме купа с измама? Нима щастието е в това какво някой прави или не за нас? Ще бъде щастлив известно време, а когато конкретното поведение изчезне отново ще е в бездната на нещастието! Това е спирала към мрака без край! Всеки човек е отговорен сам за своето щастие и покой дълбоко вътре в себе си. Там, в онова местенце в нас, външните фактори нямат значение. Съществува само връзката ни с Живота, от която черпим сили, спокойствие, здраве, радост, светлина...
А как да подкрепим човека, когото обичаме! Като просто бъдем там с нашата връзка с Бог, давайки му присъствие, атмосфера и пространство, която със своята висока вибрация би могла само да провокира неговата собствена връзка с Първоизточника. А там е всичко, от което се нуждае и то далеч не е нечия промяна, поведение или акт за помощ!
Благодарна съм за създалата се ситуация в дома ни, защото едно момче на пет години вече знае, че първо трябва да се грижи за себе си и едва, когато е изпълнен с Извора на Радостта, да предложи своето любящо присъствие на хората в живота си!

 

Вижте още:

Правилният избор е този, който ни носи покой

Обещайте си да сте щастливи. И после го направете!

Изкуството да се пуснеш





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

семейство, щастие, отговорност, отношения, към себе си

Street of Hope

Бебетата различават езика още преди да се родят

Неделя, 23 Юли 2017 / Родители
Неродените бебета са в състояние да доловят разликата между два езика, показват резултатите от изследване на учени от Университета на Канзас   Дори месец преди раждането зародишите правят разлика между английски и японски и реагират по различен начин при чуването на език, с който не са [...]

Строгата майка контролира, но с мярка

Вторник, 18 Септември 2018 / Родители
Тя е наясно, че трябва да осигурява автономия на детето си в разумни граници   (Продължението на Успяваш, ако майка ти е строга) Учени са установили че родители, които подлагат децата си на свръхконтрол, нанасят сериозни вреди на тяхното емоционално развитие. Надвиснали като верт [...]