
Употребата му от тийнеджъри може да попречи на развитието на изпълнителните функции, свързани с планирането
Изследователи откриха, че канабисът влияе върху развитието на мозъка чрез взаимодействие с CB1 рецепторите на астроцитите, а не само с невроните. Използвайки модел на мишка, те показаха, че премахването на тези рецептори нарушава способността на мозъка да се адаптира по време на критични периоди на пластичност, особено в зрителната кора. Това подчертава как астроцитите, често разглеждани като поддържащи клетки, играят пряка роля в ранната гъвкавост на мозъка. Констатациите предполагат, че нарушаването на активността на CB1 рецептора по време на развитие, като например употребата на канабис, може да има дългосрочно въздействие върху ученето и мозъчната функция.
Неврологът Роджър Мин от болница UMC - Амстердам си сътрудничи с лабораторията на Кристиан Левелт от Холандския институт по неврология и открива как мозъчните клетки могат да реагират на канабиса, заедно с потенциалното му въздействие върху гъвкавостта на нашия мозък.
Канабисът се свързва с така наречения канабиноиден рецептор 1 (CB1-рецептор), един от най-разпространените рецептори в нашия мозък. CB1-рецепторите служат като превключватели, които могат да включват или изключват различни биологични процеси. При нормални обстоятелства те се активират от вещества, подобни на канабис, които се произвеждат в мозъка. Дълго време се смяташе, че CB1-рецепторите са разположени само върху нервните клетки (неврони), но екипът показва, че има и друг участник в този процес: астроцитите.
Астроцитите са вид глиални клетки в главния и гръбначния мозък. Тези клетки играят важна поддържаща роля в нервната система. Екипът открива, че CB1-рецепторите, разположени върху тези клетки, играят важна роля в развитието на мозъка, особено в по-ранните години.
Изследователите специално са разгледали процеса невропластичност – способността на мозъка да се настройва и променя. В ранното развитие има определени периоди, когато мозъкът е с повишена пластичност, което означава, че може да се адаптира и променя по-лесно. Те са известни като критични периоди на развитието, в които децата усвояват най-бързо съответните за периода умения.
Какво е изследвано?
„В по-ранни проучвания от 80-те години изследователите инжектираха астроцити от коте в зрителната кора на по-възрастна котка - мозъчната област, участваща в зрението. В резултат на това критичният период се отваря отново, което означава, че мозъкът може да се адаптира отново по-лесно. Ние също така знаем, че CB1-рецепторът в астроцитите се проявява все по-малко и по-малко с напредването на възрастта. Може ли да има връзка тук? И може ли това да означава, че CB1-рецепторът на астроцитите играе роля в този критичен период на пластичност?“, обяснява целта на изследването Кристиан Левелт, цитиран от Neuroscience.
За да проучи това, екипът използва специална група мишки, на които CB1-рецепторите на специфични клетки са изключени: или само на нервните клетки, или само на астроцитите. Те изследвали дали отсъствието на рецептора влияе върху развитието на инхибиторната система в мозъка (системата за регулация).
Нашият мозък се състои както от стимулиращи, така и от инхибиторни нервни клетки. Имаме нужда от инхибиторни клетки, известни също като интерневрони, за да поддържаме балансирана мозъчната си дейност. Това проучване се фокусира върху зрителната кора, частта от мозъка, която помага да обработваме това, което виждаме.
Какви бяха откритията?
Изследователите откриват, че премахването на CB1-рецепторите от астроцитите означава, че мозъкът може по-лесно да се адаптира към промените по време на развитието.
„Открихме това, като временно покрихме окото на млада мишка по време на критичния период за зрението. При нормалните мишки техният мозък е способен да се адаптира към това чрез укрепване на връзката с „доброто око“. Мишки без CB1-рецептори на интерневроните изглежда следват подобна адаптивност като контролните мишки.
Но при мишките без CB1-рецептори на астроцитите тази адаптивност не работи ефективно. Тези открития показват, че по-специално астроцитите, а не нервните клетки, играят важна роля в процеса на пластичност, което е изненадващо“, обяснява Роджър Мин.
Защо това е важно?
Това изследване помага да разберем по-добре как се развива мозъкът. Може също да ни помогне да обясним как употребата на канабис в по-млада възраст може да доведе до някои рискове. Проучванията, разглеждащи дългосрочните ефекти на канабиса върху мозъка, не са убедителни. Но има индикатори, че ако CB1-рецепторът е нарушен по време на развитието на мозъка, може да има проблеми с ученето, паметта или други мозъчни функции.
Докато малките деца обикновено не употребяват канабис, тийнейджърите и младите хора са особено рискова група. Тогава мозъците им все още се развиват: особено префронталната кора, частта, която участва в планирането на действията и вземането на решения.
Мин обяснява: „СВ1 рецепторът участва в множество процеси в мозъка. Всъщност е изключително, че свързването на канабиса с CB1-рецептора обикновено не води до големи проблеми. Нашето изследване би могло да обясни някои негативни последици от канабиса: CB1-рецепторът върху астроцитите изглежда е важен играч в ранното развитие на мозъка и нарушаването на този процес може да повлияе на количеството неща, които нашият мозък може да коригира (тоест пряко влияе върху процесите на изграждане на невронни връзки, свързани с научаването на дадено умение – бел. ред). Въпреки че канабисът често се смята за относително безопасен, той все още може да повлияе на развитието на мозъка в по-млада възраст. Сега имаме малко по-добри впечатления как и защо се случва това.“
Източник: neurosciencenews.com