На този ден преди 27 години парламентът одобрява новият символ на държавата
На 31 юли 1997 г. Народното събрание приема Закона за националния герб на България. Депутатите одобряват проекта на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, които „вграждат“ символа и атрибутите на държавността в герба на България, припомня БТА.
Новият държавен символ е избран след широки консултации при президента Петър Стоянов. В Народното събрание са внесени четири проекта. Мнението на интелектуалци, художници и хералдици е, че новият герб на страната трябва да бъде или старият герб от 1930 година, или проектат на Чапкънов – Гогов, който е негова модификация.
Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит, над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на българските владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита на лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове.
Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви: „Съединението прави силата“.
Основните елементи на българския герб – лъвът и короната официално стават български държавни символи след приемането на Търновската конституция през 1879 г. През годините до 1946 изображенията на лъвовете претърпяват 30 модификации.
Лъвът и короната според историците не са новост в българската хералдика. Лъвът е често срещан в изображенията на монети и печати на царе от Второто българско царство (1187-1396 г.). Герб в хералдическото значение на думата през Първото българско царство не съществува, смятат историци и хералдици. Тогава короните и скиптрите са символи на държавната власт.
След шлемовете с конска опашка на прабългарските ханове за първи път хан Тервел носи корона. Официално той е коронясан от византийския император Юстиниан Втори. Използването на византийски тип корони става традиция за българските владетели от Първата българска държава, като единственото изключение е католическата корона на цар Калоян.
Преписът от „Хроника на Констанцкия събор“ от 1450 г. показва първообраза на българския хералдически герб – три препускащи лъва върху щит с корона върху него.
Върху герба на цар Иван Шишман век преди падането на България под османско робство короната е от западноевропейски тип за разлика от византийския тип корони с висулки отстрани.
Коронован лъв е отпечатан на корицата на книгата „Стематографията“ от 1741 г. на книжовника Христофор Жефарович, която съдържа хералдически изображения. През Възраждането тази хералдична фигура се утвърждава трайно като символ на националноосвободителните борби. Изправеният лъв с короната е извезан върху знамето на четата на Филип Тотю, изобразен е върху печата на Левски и върху сабята на Жельо Войвода.