Страната ни е изправена пред сложна ситуация заради високата инфлация
Има ли някой в България, който да иска да падне Валутния борд. С този въпрос управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отговори на въпроса дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната. Днес тя беше удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Университета за национално и световно стопанство, предаде БГНЕС.
„Аз досега не съм видяла социологически проучвания общественото мнение да бъде настроено към това да падне Валутния борд и ние да сме на ветровито без защитата, която той ни дава. А щом като ние сме Валутен борд и нашата валута е вързана към еврото, много по-добре е за нас да участваме във формирането на политиките, които влияят на нашата страна, отколкото да не участваме“, заяви управляващият директор на МВФ.
Кристалина Георгиева посочи, че влизането в еврозоната е логична стъпка за България. Тя е съгласна, че условията за влизане на България в Еврозоната днес са по-сложни, отколкото бяха преди няколко месеца, тъй като инфлацията у нас мина 10%.
„Това обаче не е поради вътрешни грешки в страната, а поради външните шокове от пандемията и войната в Украйна, и този проблем с нарастването на цените засяга на практика всички страни с изключение на Япония и няколко азиатски държави. Така, че много е вероятно Европейската централна банка и министрите на Еврозоната да вземат под внимание този факт, че покачването на цените, че инфлационните процеси в България, са предизвикани от външни фактори и това да не се отрази на срока за влизането на страната“, каза тя.
На обратното мнение е проф. Стив Ханке, известен у нас като „Бащата на Валутния борд“. Неотдавна в интервю за БТВ той отново повтори тезата си, че страната ни ще изгуби, ако се присъедини към еврозоната. Според Ханке, ако страната ни влезе в еврозоната, ще има по-висока корупция и инфлация. По думите му, финансовите последици няма да са добри.
"Да, имате ново правителство и знам, че коалицията обсъжда темата за въвеждането на еврото. Но нека първо да позволим слънцето да огрее темата. Защо бихте искали да промените системата на валутния борд, която работи много добре. Защо да го изоставяте и как точно ще се случи преходът. Какво стана с други страни във валутен борд, които приеха еврото. Литва и Естония са страните с най-високи нива на инфлация в еврозоната - в Литва е 16%, а в Естония - 15%. А на европейска база инфлацията е само 10,5%", каза още проф. Ханке, който е изявен противник на еврозоната.
Ако прочетете внимателно договора за членство в ЕС, вашето задължение е евентуално да се присъедините към еврото, но не се посочва кога. Как биха се развили нещата, ако България беше в еврозоната и тя се разпадне, пита още икономистът.
Данните от първите месеци на годината обаче са оптимистични. Европейският икономически растеж през първото тримесечие на 2022 г. остава близо до темпото от края на 2021 г., въпреки че започналата на 24-и февруари война в Украйна и ускоряващата се инфлация навредиха на икономиките, показват данните на Евростат. Спрямо първото тримесечие на 2021 г. БВП на еврозоната нарасна с 5,1% след повишение с 4,7% през последните три месеца, докато икономическият растеж в целия ЕС се подобри до 5,2% от 4,9%.
Най-солиден растеж на тримесечна база отбеляза икономиката на Румъния (ръст с цели 5,2%), следвана от Португалия (с 2,6%) и Полша (с 2,4%), докато спад на БВП беше регистриран в Швеция (понижение с 0,4%), в Италия (с 0,2%) и в Дания (с 0,1%).
С повишение на БВП на тримесечна база с 1% България се нарежда на седма позиция сред страните членки на ЕС по темпо на растеж в началото на 2022 г.
Най-силен икономически растеж на годишна база бележи Португалия (повишение с 11,9% спрямо първото тримесечие на 2021 г.), следвана от Полша (с 9,1%), Австрия (с 8,7%) и Унгария (с 8%).
БВП на България пък се повиши на годишна база с 4,5% през първото тримесечие, като по-слаб растеж е отчетен единствено в Словакия и Швеция (с по 3%), Германия (с 3,7%), Литва (с 4,1%) и Финландия (с 4,3%).
Въпреки относително стабилните растежни данни за началото на годината, икономическите перспективи за ЕС са слаби, тъй като войната в Украйна далеч не е приключила и продължава да оказва по-нататъшен натиск за повишаване на цените на суровините, причинявайки нови прекъсвания на доставките и увеличаваща се несигурност.
Вижте още:
Ключови думи:
еврозона, икономика, инфлация, Кристалина Георгиева, Стив Ханке
