Без да се налага да ползваме сивото вещество в главите си ние участваме в една пиеса, в която главните герои са посредствеността, истерията, омразата ...
Преди много години гениалният драматург Йожен Йонеско (румънец по произход) се сетил, че може да вземе един разговорник по английски и механично да го превърне в пиеса.
"Днес ядохме супа. Ти не обичаш да ядеш супа. Ние пихме бира. Децата пиха лимонада." - механично повтаря подобни изречения от англо - румънския разговорник съпругата на един от главните герои (доколкото има герои в тази пиеса).
Днес, докато чета коментарите, свързани с актуалните събития у нас и в чужбина, имам чувството, че съм в същата пиеса.
Отново и отново коментираме разни неща, обиждаме, псуваме, блъскаме клавиатурите си.
Само че единственото, което правим, е да излагаме чужди изречения от разговорник.
В тоя разговорник има различни теми и за да не мислим много, ни се предлагат готови дъвки.
"Ако не си с тоя, си комунист. Ако не си с оня, си соросоид. Ако не си такъв, си онакъв."
Кратко, точно и ясно.
Без нюанси. Без анализ. Без да се налагая, да ползваме сивото вещество в главите си, ние участваме в една пиеса, в която главните герои са посредствеността, истерията, омразата и...прогресивният отказ от собствено мнение.
Знаете ли как свършва пиесата на Йонеско?
Появява се един пожарникар, който пита за плешивата певица.
И му отговарят, че тя си е все така.
Макар че в цялата пиеса не е ставало въпрос и за секунда за плешива певица.
И тук ще стане така.
Накрая ще дойде някой, ще ни попита нещо.
И ние ще му отговорим, макар че няма да знаем нито какво са ни питали, нито защо отговаряме именно така.
Защото ние сме в постоянен обяснителен режим.
Но ни се налага да отговаряме предимно за...плешивата певица.
Останалото е в друга пиеса.
Но в оная, другата пиеса няма сценарий.
В нея се налага героите да измислят сами репликите си.
И да планират сами движенията си.
Но тази пиеса е трудна, тя изисква да се научим отново да мислим и да се движим.
А и нямаме Йонеско да я напише.
Имаме неколцина каращи се писатели, които биха написали всичко друго, но не и тази пиеса.
За това ще я караме по разговорника.
В момента сме на глава "псувни".
Следва глава "параноични сцени, част втора".
И да знаете - на сцената има пушка.
Но тя няма да гръмне.
Извинявай, Чехов...
Коментарът е от профила на Венци Мицов във Facebook.
Вижте още:
