Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Смятате ли, че живеем в демокрация?

Неделя, 10 Ноември 2019 / Общество
218
  • pixabay.com

10 ноември 1989 година.
Вали нещо между сняг и дъжд.
София изглежда апатична и притихнала.
По “вражеските” радиостанции са съобщили, че Тодор Живков е подал оставка.
Ние седим с моят съученик и приятел Енчо у тях, в гарсониера на улица Славянска.
Пием кафе.
Чакаме новините.
Съобщават официално, че бай Тошо вече не управлява рОдината и партията.
Дават Тодор Живков.
Изглежда като поел голяма доза транквиланти.
Тръгвам си.
Живея далече от центъра - точно до родилния дом “Тина Киркова”.

 

10 ноември 2019.
Ръми дъжд.
Аз съм в едно село, близо до Кюстендил.
Времето е топло за сезона.
Улиците изглеждат апатични и притихнали.
Вражески радиостанции няма.
България е на 111 място по свобода на словото.
Можеш да пишеш и говориш каквото си искаш, но после ще те направят на мармалад - от различни жълти издания до държавния апарат.
На власт от 10 години е Бате.
Има още петнайсетина години и ще достигне мандатите на бай Тошо.
Моят приятел и съученик Енчо замина около 1991 година и никога повече не се върна в България.
По местната кабеларка съобщават избраните за кметове в Дупница и Кюстендил.
Трети и четвърти мандат за единия и другия.
Пия кафе.
Дават победителите.
Не са поели транквиланти, сега не е модерно.
Живея в Младост 4.
Мама живее в Кюстендил.
Тате го няма.
Брат ми си отиде.
Племенничката ми живее в Обединеното кралство.
80 процента от съучениците ми заминаха и не се върнаха никога повече.
Пишем си благодарение на фейсбук.

Честита ни годишнина от 10 ноември.

Пиша ви, за да ви кажа, че Платон някога е дал необорим довод срещу демокрацията.
“Ако се разболее детето ти, ще го заведеш ли на агората, с две трети вишегласие да питаш дали да го водиш на лекар или не?”.

Пиша ви и за да ви питам нещо.
Смятате ли, че живеем в демокрация?
И ако смятате, ще се съберем ли на агората, за да пуснем болната ни система на лекар?

Тръгвам си.
Пак живея далеч от центъра.
Отивам да видя мама.
Тя все още вярва в мен.
Май е един от последните хора, които могат да ми кажат - “Сине, всичко ще се оправи”.

Всичко ще се оправи.
Само че ние май няма да го доживеем...

Честит ви 30 годишен юбилей, откакто ни прецакаха, че започваме да живеем в демокрация.
Ако след още 30 години съм жив, ще ви напиша статус с рецепти за билкови чайчета срещу нощно напикаване...

 

Текстът е от профила на автора във Facebook

 

Вижте още: 

Гласът на миналото: Мечтаехме децата ни да свободни

Преходът – 30 години по-късно

Виновен съм

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

демокрация, преход, общество





StreetInside

Как да управляваме навиците си

Вторник, 13 Декември 2016 / Към себе си
  Да погледнем на стреса в живота си и да се справим с него ефективно и ползотворно   Още в най-ранно детство под въздействие на семейство и средата  ние формираме определени навици – хранителни, хигиенни и двигателни, а впоследствие създаваме нови. Навиците са многообр [...]

Животът на Земята е по-стар от очакваното

Събота, 03 Септември 2016 / На предела
Откриха фосил, който доказва живот на 3,7 млрд. години    Животът на Земята е по-стар, отколкото се предполагаше досега. Това съобщават австралийски учени, които откриха фосил на 3,7 млрд. години. Структурното образование, наречено стоматолит, се предполага, че е с 220 млн. години [...]